Цифровизиран театър на абсурда

Плановете на правителството за цифровизация на ефира ви се струват пълна каша? Не сте единствените, уверявам ви.

Тази седмица вицепремиерът Симеон Дянков и транспортният министър Ивайло Московски дадоха абсолютно противоречиви изявления по темата, превръщайки кашата в пълен абсурд.

Първо Дянков съобщи, че правителството ще иска от Брюксел отново да удължи срока за преминаване към ефирно цифрово излъчване заради липсата на средства и личното му мнение, че от това нямало много смисъл.

Само няколко часа по-късно обаче Московски обясни, че за следващата година ще бъде осигурено финансиране за поетапно въвеждане на цифровизацията.

Абсурдът се разиграва на фона на европейската наказателната процедура срещу България заради начина на цифровизация, който доведе до създаването на монопол в разпространението на цифровия сигнал.

Да кажем просто, че изявленията от последните дни ще увеличат напрежението между София и Брюксел, означава да подценим абсурдността на ситуацията.

България разполага само с още една седмица, за да убеди Европейската комисия, че гарантира открит и недискриминационен достъп до пазара на наземно цифрово радиоразпръскване (т.нар. мултиплекси). Заплахата от големи санкции обаче май не е трогнала много, много министрите на Бойко Борисов.

Това, което виждаме на повърхността при този казус са комуникационните недоразумения на правителството и очевидната неспособност да менажира процеса.   

Това, което вероятно ще видим, ако погледнем под повърхността, е опит да се печели време и да се запази статуквото. Дали липсата на средства ще успее не само да блокира цифровия процес, но и да предизвика рестарт е много спорен въпрос, пълен според мен с нереален оптимизъм.

София се надява, че Европейската комисия няма да настоява за обявяване на търгове за нищожни, въпреки очевидните нередности. И нищо чудно точно това да се случи.  

На първо място, Европейската комисия може и да продължи да упражнява натиск върху България, но в крайна сметка няма да се намеси във въпрос, който лесно може да се определи като чисто национален казус.

На второ място, Европейската комисия е наясно, че подобна стъпка може да накара победителите в конкурсите да съдят България за нанесени щети, което едва ли е по-добър сценарий – поне според правителството - отколкото да бъде глобена от Брюксел.

Някой случайно да е изненадан, че българските потребители ще бъдат за пореден път най-големите губещи?