Изминалата година - добра или лоша

42% от българите определят изминаващата година като „нито добра, нито лоша” за страната ни. Твърдящите, че годината е била по-скоро добра за страната ни са равен дял спрямо твърдящите, че годината е била по-скоро лоша за страната ни (24.8% : 24.2%). Годината е била лоша за България най-често според столичаните, според хората на възраст над 59 години, според бедните и нискообразованите българи. Това показват данните от изследването на Екзакта Рисърч Груп, проведено в периода 7-13 декември 2017 г. Годината е била добра за страната ни според хората на възраст до 40 години, според жителите на градовете-областни центрове и според заможните респонденти.
 
61% от българите имат по-скоро оптимистични очаквания за бъдещето на страната ни през Новата 2018 година. На 17% възлизат твърдите скептици, според които Новата година няма да е по-добра от отминаващата. В масовия случай тези хора мислят за 2018 като за година поне толкова лоша колкото 2017 г. или дори допускат възможността тя да бъде още по-лоша.
 
Една пета от българите са убедени, че отминаващата 2017 година е била добра както за тях лично, така и за България. Доста по-малко - 10% пък мислят, че 2017 е била лоша персонално за тях, но също така и за страната. Никак не е малък и делът на българите, очакващи Новата 2018 година да е по-добра от изминаващата година и за страната, и лично за тях - 59%.
 
По отношение на личната равносметка през годината, 46% от българите определят отминаващата година като „нито добра, нито лоша за тях в личен план”. Това твърдят по-често жени, хора на възраст над 40 години, бедни респонденти и жители на селата.
 
В същото време прави впечатление, че българите, за които в личен план отминаващата година е била добра са значително повече от онези, за които в личен план 2017 година е била лоша (37% : 15%). Тези данни показват, че не може да се говори за масов песимизъм, когато става дума за личната равносметка на повечето българи за отминаващата година.

 
2017 година се е оказала най-добра за младите българи на възраст до 40 години, за високообразованите и заможните хора, както и за жителите на градовете-областни центрове.
 
2017 година е била особено лоша година за хората на възраст над 60 години и за нискообразованите и бедни българи.
 
Личната равносметка е подвластна до голяма степен на финансовото самочувствие на хората. 70% от успелите да спестят пари през 2017 г. определят отминаващата година като добра за тях, докато едва 11% от похарчилите всичките си средства и взели още пари назаем са склонни да нарекат отминаващата 2017 година „добра година”.
 
Положителната равносметка за настоящата година е в основата на оптимизма на българите за следващата 2018 г.
 
72% от интервюираните очакват новата година в личен план да бъде по-добра за тях от отминаващата. Най-висок е оптимизмът на младите и високообразованите българи.
 
Очаквано оптимизмът за бъдещето в личен план е по-висок сред хората, които са успели да подобрят материалното си състояние през 2017 година, отколкото сред тези, които не са постигнали финансова стабилност.
 
57% от пълнолетните българи участвали в настоящото изследване на Екзакта заявяват, че през 2017 година са похарчили всички пари, които са изкарали през годината. Това по-често от останалите се твърди от хора на възраст между 30 и 40 години, както и от такива на възраст над 60 години. Две трети от българите, които определят стандарта си като близък до средния попадат в групата на изхарчилите всичко спечелено. Всеки пети участник в изследването не се е справил в рамките на приходите си, а е изхарчил и част от спестяванията си. Най-често това важи за хората на възраст над 60 години, за високообразованите респонденти и за жителите на столицата.
 
Българите, успели да спестят пари през изминаващата 2017 година възлизат на 14%. По-често в тази категория попадат мъже, млади хора под 30 години, високообразовани и заможни хора, както и жители на градовете-областни центрове.
 
10% от българите твърдят, че са изхарчили целия си паричен ресурс – и спечеленото през годината, и спестеното преди, и дори са взели пари назаем. По-често това се е случило на хора на възраст между 40 и 60 години, на нискообразовани и бедни българи, както и на живеещи в селата. Жените по-често от мъжете попадат в тази категория.
 
Във връзка с празничните дни, мнозинството от българите (89%) възнамеряват да празнуват Коледа по домовете си. 2% планират да отидат на ресторант, други 2% - да пътуват до родните си места. Едва 1% ще отидат в чужбина за Коледа. 1% ще отидат на ски в планината и също толкова -1% ще работят по Коледните празници.
 
По-висока мобилност на населението се очертава за новогодишните празници. Отново обаче най-висок е делът на българите, които планират да празнуват по домовете си – 74%. На ресторанти и по клубове ще празнуват 8%. 4% ще посрещнат Новата година в чужбина, 2% ще излязат на площадите в страната, а други 2% ще пътуват до родните си места. На Нова година ще работят 2%, а на ски ще отидат 1.3%.
 
За разлика от Коледа, която се възприема по-скоро като семеен празник и се празнува предимно в домашна атмосфера, новогодишните празници предлагат повече възможности и затова нерешилите до момента какво да изберат за новогодишната нощ не са малко – 7%.