16 са темите табу в българската преса

Темите табу са тези, от които вестниците бягат, защото се страхуват по политическа линия или от собствени корпоративни интереси, или от некомпетентност, заяви медийният експерт д-р Иво Инджов.

Той каза това пред БГНЕС по повод резултатите от проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг“ на Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман“. Те ще бъдат представени по-късно в четвъртък.

Стотина експерти – от НПО, медийни изследователи, политолози, юристи, журналисти и др., номинираха по пет важни обществено значими теми, които според тях през 2011 г. са били табуирани (силно подценени в печатни медии, като „Телеграф“, „Монитор“, „Стандарт“, „Новинар“, „Труд“, „24 часа“, „Сега“, „Дневник“, „Капитал“, „168 часа“), заявиха организаторите.

Едно жури от 7 души е определило темите, които в най-голяма степен са нарушили правото на хората да бъдат информирани.

На първо място това е темата за „гнилите ябълки“ в банковата система, според една публикация на „Уикилийкс“ за пране на пари, нечисти капитали от страна на 5-6 банки, споменати в грама на тогавашния американски посланик.

Друга тема са съмненията за тъмното минало на премиера Бойко Борисов, за това откъде са парите на Цветелина Бориславова, тя беше спътница на Бойко Борисов, посочи Инджов.

Сред темите в по-предната част на класацията, които нарушават обществения интерес, е кадруването в съдебната система, извън назначаването на Владимира Янева за председател на СГС, което беше отразено, но има много други „пропуснати“ скандални назначения, отбеляза медийният експерт.

Табу е и едно скандално предизборно видео със сегашния кмет на Пловдив Иван Тотев за частичните избори през 2010 година, в което той почти буквално призовава да се манипулира броенето на изборните бюлетини.

Също така положението на ромите извън традиционните теми, свързани с престъпността, но сериозните проблеми, които имат.

Общо темите са 16, каза д-р Инджов. В повечето случаи табуто е в комбинация с властови и корпоративни зависимости, отбеляза той.

„Както се вижда, повечето теми са свързани с личността на Бойко Борисов. Нямаме доказателства, че министър-председателят, респективно изпълнителната власт, кадрува и се меси в редакционната политика, въпреки че има такива сигнали. Но не мисля, че има такава целенасочена линия, няма такова рестриктивно законодателство, каквото има например в Унгария, поне засега. Но има голямо съобразяване на водещи български медии и голяма част от вестниците. С това да не сгрешат вярната линия и има нагаждане, доброволно отдаване на Бойко Борисов, на ГЕРБ, на изпълнителната власт“, коментира още Иво Инджов.