Българите не били нещастни, само се престрували

Българите не са нещастни, а по-скоро обичат да се представят за такива, сочат данните от изследване на Института за социални изследвания и маркетинг, проведено сред хиляда пълнолетни българи.

Данните от него опровергават широко разпространената нагласа, че българите са нещастни, и от тях става ясно, че хората в България смятат за нещастни по-скоро другите около тях.

Социално приемливото поведение на българите показва, че са нещастни. Това сочи изследването, озаглавено „Българите и щастието“, цитирано от Дарик.

Колкото до щастието, количественото му измерение сред българите е малко над златната среда. По скалата от 0 до 10 личното щастие се остойностява на 5.57.

Щастието се свързва най-често със здравето, хармонията в семейството, спокойствието и сигурността. Високите доходи са едва на четвърто място по важност за щастливите българи.

Като най-значими фактори за щастие анкетираните посочват децата, физическото здраве и добрите отношения в семейството.

Удовлетвореността от усещането, че страната просперира, се оценява с 3.85 по 10-степенната скала. Като най-щастливи и удовлетворени се определят хората от 18 до 35 години, които имат високо образование и живеят в големите градове.

Най-нещастни и недоволни са възрастните нискообразовани хора, които живеят в малките градове и селата.

Българите се определят като по-нещастни от европейците, но в световен мащаб общата оценка на щастието им е по-висока от средната за света.