9% от българите не знаят какво да правят при земен трус

9% от българите не знаят какво да правят по време на земетресение, показват резултатите от проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) във връзка със земния трус от 22 май.

По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни жители на страната в 86 населени места.

Сред неинформираните за земетресението преобладават бедни и нискообразовани хора, роми, но и жители на столицата.

Най-масовата реакция (на 58% от населението) е да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея. Това твърдят, че ще направят по-често от останалите мъжете, нискообразованите хора и живеещите в малките градове и селата.

40% избират безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът. Подобен отговор дават най-често жените, най-възрастните, високообразованите хора и жителите на градовете – областни центрове.

Независимо от това дали ще останат вкъщи или ще излязат на улицата, 7% от интервюираните твърдят, че ще предприемат допълнителни действия: ще помогнат на близките си, ще вземат неща от първа необходимост, ще изключат електрозахранването и др.

Основните източници на информация за развитие на ситуацията в случай на земетресение според интервюираните са: телевизиите (посочени 46%), радиостанциите (26%) и Интернет (14%).

От телевизиите предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите респонденти.

Радиото е основен източник на информация предимно за хората на възраст между 50 и 59 години, както и за жителите на големите градове.

Интернет е предпочитан от хората на възраст под 50 години, от високообразованите и от заможните респонденти.

За 7% от интервюираните основен източник на информация при земетресение са роднини, приятели, съседи, близки и познати.

Всеки десети българин не знае откъде да се информира за развитието на ситуацията в случай на земетресение.

По-често от останалите това твърдят нискообразовани и бедни хора, както и представители на етническите малцинства.

Най-слаба информираност сред населението е регистрирана, когато става дума за институциите, от които хората следва да търсят помощ при земетресение.

26% признават, че не знаят към коя институция да се обърнат, а 7% твърдят, че не възнамеряват изобщо да търсят помощ от институции.

Младите хора, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение.

Институциите на местната власт са първите, за които хората се сещат. Това твърдят 22%. На местната власт разчитат най-възрастните респонденти, нискообразованите, представителите на етническите малцинства, бедните хора и жителите на малките градове и селата.

На единния европейски телефон 112 за спешни и аварийни обаждания биха позвънили 19%, а 17% биха потърсили Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР.

Други 11% твърдят, че биха търсили помощ от МВР, без да уточняват име на дирекция или служба във ведомството.

Високообразованите, хората на възраст между 40 и 49 години и заможните жители на страната биха търсили помощ от телефон 112 и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Високата степен на информираност за необходимите действия в случай на земетресение не кореспондира достатъчно с практиката.

Има хора, които са склонни да се предоверяват на неофициални и непроверени източници на информация, което крие риск от разпространяване на слухове, преминаване към неадекватни действия и създаване на паника сред населението, сочи още проучването на НЦИОМ.