Българските младежи започват работа твърде късно? Или твърде неадекватно?

През седмицата президентът Росен Плевнелиев цитира тревожни статистики, според които младежите в България излизат най-късно на пазара на труда в сравнение с цяла Европа.

Според него, основната причина за това младите хора в България да започват работа средно на 22 години, а в Европа на 20 години, е липсата на практически опит.

Плевнелиев още подчерта, че се случва 25-годишни завършващи студенти да нямат нито ден стаж в реалната икономика.

Реалната икономика сигурно се нуждае от кадри as soon as possible, но не е ли по-важно да се вземе предвид качеството на встъпващите в длъжност?

Ако образователната ни система се префокусира към стимулиране на логическо, интуитивно и творческо мислене, и към работа с масиви от информация, вместо тяхното заучаване; към работа по групи и изграждане на социални умения; към важността на индивидуален и пъргав подход към зададена задача - може би бизнесът би спрял да се оплаква за тези две години закъснение, с които получава свежа работна ръка?

За един работодател е важно да наеме добре обучен и отговорен работник.

Доброто обучение трябва да може да дойде от училище и университет, а доброто възпитание от вкъщи.

Правенето на хамбургери, раздаването на флаери и сервитьорстването не е универсален преход към зрелостта!

Това, което се получава у нас в огромна част от случаите „уча+работя", е двойно демотивирани, двойно недоволни млади хора – не учат както трябва, понеже „така и така няма да ме научат на каквото трябва", и не работят както трябва, понеже „това е за малко – няма да го правя цял живот, а и не плащат особено."

В този ред на мисли, не е толкова важно колко време работодателите ще чакат на края на конвейерната лента – важното е какво „фабриката" е успяла да им произведе.

„Фабриката", това са семейната и социална среда, и образователната система.

Ако механизмите не работят, това, което ще излиза през 20, 22 или 25 години ще е дефектно по подразбиране, при цялото уважение към статистиката.