Неукротимата Заз пренесе френския Монмартр в НДК

Вечерта на 30 май имаше едни два часа, в които влажният застоял въздух в Зала 1 на НДК замириса на прясно изпечен хляб от малка квартална пекарна, въображенията се разхождаха по старинни павирани тротоари и всички усещания и мисли бяха на мек дрезгав френски.

На първия си концерт в София френското ни вдъхновение Заз беше същата, каквато я познаваме от клиповете в YouTube с изпълненията й от парижките улици – спонтанна, искрена, емоционална, близка и откровено щастлива.

Такава я е видял и продуцентът й Кердин Солтани, който й предложил да запише албум така, на тротоара в Монмартр, докато я гледал заедно с малка тълпа случайни минувачи.

„Ами, добре", казала Заз, а Кердин веднага написал за нея световния й хит Je veux („Искам").

Крясъците й Vous voulez quoi? (Какво искате?) в секундите преди първите познати акорди на песента съвсем наелектризираха българската публика по средата на концерта. Неукротимата Заз така ни зареди с приятното си неспокойствие, че съвсем обезсмисли съществуването на тромавите оранжеви столове в Зала 1, която вече беше тясна.

Певицата срути всички езикови бариери, като остави публиката да пее припева, а тя непрекъснато подканяше на български – „Силно! Силно!".

Тя изненада с послание на перфектен български с изключително симпатичен френски акцент: „Преди време научих, че за да мога да обичам другите, трябва първо да се науча да обичам себе си. Това е най-хубавият подарък, който можем да си подарим."

Любовта, радостта и особено доброто настроение – както се пее в песента Je veux, са истински важните неща за Заз. Това, че говори много на български, изобщо не е толкова впечатляващо, колкото факта, че сигурно го прави пред всяка публика. Защото обича хората.

Музиката й е общуване, което освобождава. Тя поиска с „животински красъци" от хората в публиката да изхвърлят всички дълпоко спотаявани емоции, а най-шумната тълпа по време на турнето й ще получи песен на своя език в следващия й албум.

Всъщност Заз винаги е носила нещо космополитно в себе си. Тя става толкова известна чак през 2010 г., когато вече е на 30 г. с 10-годишна музикална кариера зад гърба си.

Още на 5 г. родителите й я записват в музикалното училище в родния й град Тур заедно с брат й и сестра й. През 1994 г. Изабел Жофроа, както е истинското име на Заз, се премества в Бордо, където продължава да учи музика.

От 2001 г. пее в блус бандата Fifty Fingers, а после в продължение на две години обикаля пиренейския регион и страната на баските с 16-членен музикален състав. През това време специфичният й стил е подложен на много влияния – от фламенко ритмите до традиционните френски шансони.

С мекия си дрезгав глас тя даде нов смисъл на емблематичните Dans ma rue и La vie en rose, които й налагат неизбежното сравнение с вечната Едит Пиаф, а Заз признава, че това малко я притеснява...

Заз се установява в Париж през 2006 г. и работи в ресторанти и кабарета, преди да реши да излезе на улицата, както преди това е правила в Египет и Мароко.

Уличното изкуство се оказва особено добър избор, защото я среща с хората, които толкова я вдъхновяват, а и с продуцента на първия й албум.

Той я попитал може ли да пише, тя отговорила, че не знае, а за да разбере дали може, написала Les passants, която остава любимата й песен и първата в тавата, излязла на 10 май 2010 г.

Тогава авторитетният културен седмичник „Телерама" пише, че Заз ще бъде откритието на сезона, и не бърка.

Les passants беше и първата песен на концерта в София, а Заз продължи с темпераментното Prends guard a ta langue, след което емоциите спряха да следват каквато и да било логична последователност.

Заз не спря да импровизира, да изненадва, да се забавлява и да подскача, като междувременно подари на феновете си любимите им J'aime a nouveau, Eblouie par la nuit, Ni oui, ni non...

Почти по детски истинското щастие непрекъснато се разливаше от усмивката й, а тя пък превърна концерта в наистина зареждащо преживяване на българската публика.

А Заз сякаш толкова обича, че едва ли някой може да си позволи да не заобича нея.