Новият театрален сезон беше открит с Димчо Дебелянов

Театърът на словото към БАН откри новия си сезон с един от стълбовете на българската словесност и духовност – непрежалимият и до днес поет Димчо Дебелянов, убит на бойното поле на Първата световна война преди 100 години, пише БГНЕС.

В зала 1 на Културния институт „Красно село“ верните ценители на изящната словесност имаха шанса да чуят едни от най-мечтателните и проникновени стихове в съкровищницата на българската дарба – „Помниш ли, помниш ли“, „Тиха победа“, „Един убит“, „Сиротна песен“, „Лъст“ „Пловдив“, „Черна песен“, „Бащата“ и други.

И не само да чуят, но и да съпреживеят копненията, терзанията и сложната душевност на поета благодарение на вдъхновеното и майсторско изпълнение на актьорите Богдана Вульпе и Любомир Бъчваров. Своят принос да се почувства таланта на Дебелянов и негово време даде и пианистът Валентин Стамов с многопластовите си музикални етюди.

Литературният критик и историк Йордан Каменов, който всъщност е „бащата“ на Театъра на словото към БАН, включи в сценария си е не дотам познати на широката публика сатирични творби на Димчо Дебелянов, които са доста съзвучни с недъзите на днешната ни действителност, негови писма с оценки на литературния живот в страната или пък просто чисто лични писма.

„Нарекли сме гениален юноша Христо Смирненски, но със същото основание може да прибавим в компанията му и Димчо Дебелянов. Защото те двамата ни подсказват определението за гений в литературата: съчетанието между ранна мъдрост и абсолютно владетелство над словото“, така Йордан Каменов започна словото си за поета. „Димчо Дебелянов е българският писател, който ясно и в най-голямо степен обособи поезията си в рамките на своя духовен аз...“, констатира рентгеновата мисъл на критика, който обаче добавя, че в „крайната вгледаност в своя духовен аз Дебелянов не легитимира самовлюбеност и егоцентризъм. Лириката му е изповед на порива към света на търсещата личност“. Проникновения познавач на родната литература се спира и на прегрешенията към един от колосите на българската поезия – признанието му идва чак след тъжно-героичната му гибел на фронта, а и различните епохи догматично „четат“ изживяванията, копнежите и болките му.

Горчиво, на правдоподобно звучат думите на критика за литературните ни среди по време на Първата световна война – по думите му водещите български творци и интелектуалци са били спасени в безопасни военновременни длъжности като кореспонденти, редактори и други. Докато „Дебелянов заминава на фронта. Прави го жертвоготовно, знаейки че върви към небитието“. Този щрих на Йордан Каменов прави делото и творчеството на Димчо Дебелянов по апостолски величаво.

Досега в литературните вечери, организирани веднъж месечно в Общинския културен институт "Красно село", бяха представени Любен Каравелов, Симеон Радев, Николай Райнов, Атанас Далчев, Захари Стоянов, Пейо Яворов, Михалаки Георгиев, Гео Милев, Чудомир, Тома Измирлиев, Йосиф Хербст, Георги Шейтанов, Мирон Иванов, Стоян Михайловски и други.