София разтърсена от най-силното земетресение от 1858 г. насам

Земетресението, което разтърси България в ранните часове на 22 май, ще се запомни като най-силното в района на София за последните 154 години.

То е и най-силното с епицентър на територията на страната от 70 години насам, когато на 17 март 1942 г. трус с магнитуд от 7 по Рихтер разлюлява Разград.

Единственото изключение е земетресението във Вранча (Румъния) на 4 март 1977 г., което срутва общежитие на убива над 100 души в Свищов, припомня „Медиапул“.

България е разположена върху територия с висока сеизмична активност - 97% от територията й е застрашена от сеизмични въздействия.

Най-опасните сеизмични зони, с възможен магнитуд 7.0 и по-висок, са Кресненската, Пловдивската, Софийската, Горнооряховската и Шабленската.

Едно от най-силните земетресения, засечени изобщо в Европа, се случва на 4 април 1904 г., когато село Крупник и Кресна са разтърсени с магнитуд от 7,8 по Рихтер.

В началото на миналия век обаче най-често разтърсваният град в България е бил Горна Оряховица. Само за 5 години селището е разтърсено от три земетресения от 7-ма степен – 1908 г., 1909 г. и 1913 г.

До 1942 г. се случват още три разрушителни земетресения с магнитуд 6,9-7 по Рихтер. Последното от тях е с епицентър в село Мортагоново на 15 км от Разград.

Преди това обаче много по-разрушително е земетресението в Чирпан през април 1928 г., което убива 107 души.

Четири дни след това е земетресението край село Поповица, Пловдивско, което е последващо от труса в Чирпан, но е с магнитуд от 7 по Рихтер.

Софийската сеизмична зона съвпада със Софийската котловина и обкръжаващите я планини. Според сеизмолозите максималният потенциал на зоната е от 7-а степен по Рихтер, което е възможно да се случи на всеки 800 години.

Най-силното земетресение в този район е на 30 септември 1858 г. с оценен магнитуд между 6,6 и 7-а степен по Рихтер. Най-рисковият разлом в зоната е между селата Нови хан и Петърч.

Силното земетресение от 1858 г. е усетено в Ихтиман, Пловдив и дори Рилския манастир. В Долна баня се променя дебитът на минералните извори.

В София земетресението предизвиква значителни щети, като 70-80% от сградите са силно засегнати. По-бедните жители на града са в затруднено положение, тъй като се налага непредвидено да възстановяват къщите си в навечерието на зимата.

При по-големите обществени сгради щетите са по-тежки, като някои от тях са частично или напълно разрушени. Съборени са минаретата на 19 от 24-те джамии в града, а само две от седемте църкви остават годни за ползване.

Сред разрушените сгради е Сиявуш джамия (днешната църква „Света София“), която след земетресението е изоставена. Пада и един от сводовете на новостроящата се тогава църква „Света Неделя“.

Земетресението отнема живота на четирима души, сред които две деца при Сиявуш джамия и един от строителите в „Света Неделя“.

На някои места около София се отварят пукнатини в земята, а летописите разказват, че между Бояна и Драгалевци се е образувала пукнатина с ширина над 20 cм и дължина около 1.5 км.

Западно от града се появява нов горещ гейзер, който постепенно отслабва до съществуващия и сега извор в Овча купел. Дебитът на минералните извори в града намалява за няколко дни, след което се възстановява.

Статистиката показва, че през последните 70 години земетресението от 22 май 2012 година (5,8 по Рихтер) може да си съперничи единствено с това между Попово и Стражица на 7 декември 1986 година – 5,7 по Рихтер. Тогава загиват двама души, но 150 сгради в Стражица са увредени непоправимо.

След 2000 г. в България са засечени седем труса с епицентър на територията на страната и магнитуд над 4 по Рихтер. Най-силното от тях е от 4,8 и е засечено в българската акватория на 15 км от нос Калиакра. То засяга най-силно град Шабла и намиращите се наблизо села.