Май ще се окаже вярно: България е заплашена с рекордна евроглоба от 250 млн. евро за нарушения по земеделската програма

България е застрашена от рекордна финансова корекция от Европейската комисия по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По информация на няколко независими източника само по общинските проекти, финансирани по ПРСР, може да бъде наложена санкция за около 250 млн. евро. Това съобщава в. „Сега” в утрешния си брой.

Държавен фонд "Земеделие" призна, че има риск, но само за 33 млн. евро. Яснота няма, защото в момента тече одит. В сряда в ДФЗ започна спецакция на ДАНС. Няма официална информация какво точно се проверява. Предупрежденията за крупни нарушения и предстоящи колосални санкции по агропрограмата за изтеклия програмен период, която разполагаше с 2.6 млрд. евро от ЕК, предизвикаха политическа буря и вероятно ще доведе до смени по върховете на фонда.

По-рано днес БГНЕС съобщи, че се очаква Европейската комисия да наложи колосални по своите размери санкции на България за разходването на европейски средства по земеделската програма. Точният размер се очаква да стане ясен следващата седмица, когато в Брюксел трябва да пътува делегация от Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд “Земеделие”.

Европейската комисия се очаква да наложи финансови санкции в размер на стотици милиони евро за парите за т.нар. “селски туризъм”, които ДФ “Земеделие” е разплатил през програмния период 2007-2013 г. Санкциите са заради установени нарушения и закупуване на луксозни возила, АТВ-та, мотори и дори плавателни съдове, които вместо за туризъм, били ползвани за лични цели от бенефициентите. Корекцията, която Брюксел ще наложи на ДФ “Земеделие” ще се покрие за сметка на държавния бюджет.

България ще претърпи сериозни санкции и заради инвестиции в областта на възобновяемите енергийни източници, които са били финансирани също по земеделската програма.

Днес също така от МРРБ съобщиха, че министър Лиляна Павлова е на работно посещение в Брюксел. Там Павлова се срещна с председателя на Комитета на регионите Марку Маркула. Пред него тя представи политиките и приоритетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тема на разговора им беше ролята на местните власти в областта на регионалното развитие и в контекста на изпълнението на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. С него Павлова обсъди подкрепата, която държавата оказва на местните власти за развитието на градската инфраструктура, за увеличаване на инвестициите на територията им, както и напредъка по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, съобщиха от ведомството на Павлова. Тя е провела срещи и с вицепрезидента на Европейската комисия Кристалина Георгиева, както и с генералните директори на ГД „Регионална и градска политика“ Валтер Дефаа и на ГД „Околна среда“ Даниел Кайеха.

Според публикацията във в. „Сега” информацията за наложена огромна санкция по ПРСР за стария програмен период се върти от дни. Депутати от опозицията дори твърдят, че санкциите могат да стигнат 500 млн. евро.

В сряда по време на парламентарния блиц контрол с вицепремиерите депутати от левицата обявиха официално, че имат информация за наложена финансова корекция в размер на 250 млн. евро и попитаха вицепремиера Томислав Дончев дали това е вярно. И Дончев, и ДФ "Земеделие" отказват да потвърдят сумата. ДФ "Земеделие" призна, че е имало претенции за налагане на санкция в размер на 235 млн. евро по общинските мерки, финансирани от програмата, но с намесата на фонда те били сведени до 33.3 млн. евро конкретно при тези проекти.

В същото време в интервю за "Епицентър" шефът на фонда Румен Порожанов потвърди, че Европейската комисия е наела компания за извършване на одит относно процедури на общините и действията им като възложител. Според Порожанов още няма доклад за резултатите от този одит, който обхваща ударното усвояване на пари по общинските мерки през 2015 г.

Вицепремиерът Томислав Дончев отговори уклончиво, че няма информация за санкция в такъв зловещ размер и че отказва да коментира страхове и слухове.

Налагането на финансова корекция в размер от 250 млн. евро ще е абсолютен рекорд, ако се случи. Досега на България бяха наложени две плоски корекции - по програма "Околна среда" и по програма "Развитие на регионите". Корекцията при ОПОС бе в размер на 152.9 млн. лв. и възлизаше на 9.5% от проверени 239 договора. По ОПРР бе наложена плоска корекция за близо 133 млн. лв. И двете наказания бяха за сметка на бюджета, защото се приема, че нарушенията при тях са със системен характер и бенефициентите не следва да носят вина. Особеното е, че все пак хазната не загуби финансов ресурс от ЕС, тъй като предвидените за проблемните проекти пари бяха пренасочени към други проекти.

С Програмата за развитие на селските райони обаче подобно пренасочване е невъзможно, защото старият програмен период приключи. Прехвърлянето на вината към общините пък ще е равносилно на фалит за огромна част от тях.

Новината за огромни санкции идва на фона на ударно харчене през последната година за усвояване на средства по стария програмен период и хвалби за рекордна усвояемост на средствата. В края на 2015 г. от ДФЗ ежеседмично обявяваха колко стотици милиони са разплатили, по окончателните им сметки усвояемостта е стигнала 94%. В същото време отдавна е ясно, че това е една от най-проблемните програми, с най-висок процент на грешки и периодично спиране или оттегляне на плащания.

Общинските мерки, които сега се сочат като проблемни - за обновяване на развитието на населените места и за предоставянето на основни услуги в селските райони, бяха посочени като проблемни и в последния доклад за дейността на ресорната генерална дирекция в Брюксел. Общата им стойност е 1.1 млрд. евро.

През годините ПРСР бе периодично санкционирана за различни типове нарушения - купуване на скъпи суперлуксозни джипове и яхти за селски туризъм, двойно финансиране на малки ВЕИ обекти с европари - от ПРСР и от друга европрограма, прахосване на големи ресурси за реклама и т.н. Още вчера в интервю за bTV Румен Порожанов обяви готовност да се оттегли от поста. Той не се притеснявал от проверката на ДАНС. Онзи ден Порожанов допусна, че е обект на натиск заради засегнати икономически интереси заради спрени проекти. ДФЗ отказал да разплати редица проекти за къщи за гости, както и плащане на две скъпи яхти по програмата за развитие на рибарството. Не били платени и 3-4 големи общински проекта.

Порожанов допълни, че фондът е бил редовно проверяван. Лаконичен коментар за влизането на ДАНС във фонда вчера направи и премиерът Бойко Борисов. "По случая работят най-добрите експерти от ДАНС и прокуратурата. Борбата с корупцията се прави по най-високите етажи, там, където са парите", коментира Борисов.