В избора на София за столица на България е закодирано желанието на българския народ за национално единство

В избора на София за столица на България е закодирано желанието на българския народ за национално единство. Това каза историкът и преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, във връзка навършващите се днес 137 години от избора на София за столица на България от Учредителното събрание през 1879 година.

„Изборът на София за столица и дебатите около конструкцията са предшествани от едно неформално събрание в прочутата търновска църква „Св. Никола”, която е първата самостоятелна творба на майстор Кольо Фичето и един от най-хубавите храмове в града и до днес. На практика там се провеждат част от заседанията или да го наречем интродукцията към Учредителното събрание. Хубаво е, че днес там има паметна плоча, с което това е отбелязано. Именно там се събират депутати от Тракия и Македония, тъй като волята на българската революционна партия е на самото събрание да участват депутати от тези земи, които са останали извън пределите на страната”, посочи проф. Павлов.

По думите му, те не са допуснати официално, а това е станало по волята на временните руски власти, които провеждат събранието, за да няма международния усложнения. „Този повик за национално единство още повече засилва важността на въпроса за мястото на новата столица”, обясни историкът. Той уточни, че по време на гласуването, София не е избрана единодушно за столица.

„Разбира се, на историческата столица Търново е отредено изключително важно място. Не случайно Конституцията е приета в Търново, Акта на Съединението също. Да не забравяме също, че на 22 септември 1908 година Княз Фердинанд приема княз Фердинанд приема царската титла и се обявява независимостта на България пак в Търново и то в църквата „Св. Четиридесет мъченици”, допълни още проф. Павлов.