ЕК за българската икономика: Недостиг на доверие и инвестиции, излишък на корупция и нестабилност

Прогнозите на Европейската комисия за българската икономика за тази и следващата година излъчват песимизъм. В сравнение със сходните икономики България отбеляза значително по-слаби резултати от началото на кризата, както по отношение на растежа на БВП, така и на БВП на глава от населението. Корупцията, бюрокрацията, нестабилната нормативна уредба и ниското доверие в съдебната система са спирачка за частните инвестиции в България. Това е оценката на Брюксел за страната ни в годишния й анализ за икономическите и социалните предизвикателства в държавите членки на ЕС.

България е сред петте държави двойкаджии в Европейския съюз, в чиито икономики са установени „прекомерни дисбаланси“ и затова бе подпложена на специфичен мониторинг от ЕК. В доклада за страната ни, който ще бъде представен официално в четвъртък, комисията прави преглед на българското стопанско управление с акцент върху съществуващите дисбаланси.

Европейската комисия представи вчера резултатите от анализа на макроикономическите тенденции в 18 държави членки, за които през ноември 2015 г. Комисията реши, че трябва да бъдат изготвени задълбочени макроикономически анализи. В резултат на анализа прекомерни дисбаланси са установени в България, Хърватия, Франция, Италия и Португалия. Дисбаланси са налице също във Финландия, Германия, Ирландия, Нидерландия, Испания, Швеция и Словения.

Проблемите

Функционирането на финансовия сектор като цяло се стабилизира, но продължават да съществуват рискове. Съществуването на сделки между свързани лица при банковите кредити, застраховането и пенсионните фондове, продължават да представляват значителни предизвикателства за надзорния орган. През следващите години Комисията очаква промени в структурата на собствеността в банковия сектор. Продажбата на банките с гръцка собственост, които държат 20% от пазара, експертите в доклада смятат за възможни заради промените в техните институции майки.

Корупцията продължава да буди значително безпокойство в България, а отговорът на националните органи продължава да бъде възпрепятстван от слаби и фрагментирани институции.

Бавното изпълнение на реформите в областта на публичната администрация и електронното управление не позволява значителни подобрения в бизнес средата. Освен това оставащите слабости на системата на обществените поръчки ограничават използването на европейските структурни и инвестиционни фондове. Недостатъчният достъп до финансиране и липсата на подходящи рамкови условия за инвестиции в научни изследвания и развойна дейност възпрепятстват иновациите и конкурентоспособността. Забавянето на важни структурни реформи в ключови сектори като енергетиката би могло допълнително да възпрепятства конкурентоспособността.

Оставащите слабости на пазара на труда продължават да затрудняват растежа и ограничават капацитета за приспособяване на икономиката. Промените в заплатите и данъчните политики не доведоха до по-бързо създаване на работни места, особено за ниско квалифицираните работници. Структурният характер на дълготрайната безработица, намаляващата и остаряваща работна сила, слабото участие на пазара на труда и несъответствието между търсените и предлаганите умения възпрепятстват адаптирането на пазара на труда, като това особено се отразява на младите хора и трайно безработните лица, сочи докладът.

Счита се, че пенсионната система се развива устойчиво, но почти половината от възрастните хора продължават да бъдат застрашени от бедност или социално изключване, пишат евроекспертите и поставят обичайните акценти – увеличаване на възрастта за пенсия и ограничаване на инвалидните пенсии.

Системата на здравеопазването е изправена пред значителни предизвикателства, включително ограничена достъпност, ниска степен на финансиране и незадоволителни здравни резултати. Наред с това България е изправена пред предизвикателството да задържи квалифицираните специалисти в областта на здравеопазването, които са привлечени от по-желани алтернативни възможности. Дългосрочните грижи за възрастните хора и за лицата с увреждания изглеждат недобре приспособени за бързите демографски промени, през които преминава страната, сочи ЕК.

Образователната система има ограничен капацитет за включване на уязвимите групи и за предоставяне на учащите се на необходимите им умения. Децата от семейства с по-нисък социалноикономически статус, особено от ромски семейства, изглежда не се ползват с равни възможности за образование, включително образование в ранна детска възраст. Новоприетото законодателство и стратегиите за образование и обучение все още не са превърнати в конкретни мерки, е отбелязано в документа.

Високият дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, остава едно от основните икономически и социални предизвикателства. Сред групите с висок риск са децата, ромите и хората, живеещи в селски райони. Системата за социална закрила (включително общия минимален доход) изглежда не осигурява достатъчна подкрепа и активизирането на хората на социални помощи остава ниско. Фрагментираността на агенциите, подкрепящи тези групи, продължава да възпрепятства ефективния съгласуван отговор на това предизвикателство, е посочено в доклада.

Прогнозите

Очаква се след спад през 2016 г. растежът да се възстанови през 2017 г., но икономиката продължава да бъде отслабена. Производството нарасна с над 2 % на годишна основа през първите три тримесечия на 2015 г., подкрепяно главно от силното увеличение на нетния износ и на публичните инвестиции. Според зимната прогноза на Европейската комисия за 2016 г. се очаква реалният БВП да се е увеличил с 2,2 % през 2015 г. За 2016 г. се очаква спад до 1,5 % поради намаляването на финансираните от ЕС инвестиции. Прогнозата за 2017 е за минимално увеличение на растежа до 2,0 %.

Потреблението на домакинствата се предвижда да продължи да нараства умерено през 2016 и 2017 г., подкрепено от слабо подобряване на условията на пазара на труда и на заплатите. Очаква се нетният износ да влияе положително на растежа през цялото време, макар и в намаляваща степен. Въпреки това безработицата продължава да бъде висока и икономиката остава под потенциала си през цялото време, отбелязват от ЕК.

Според анализа, възстановяването досега все още не беше достатъчно силно, за да повлияе положително на икономическото сближаване с държавите от региона. Сближаването на доходите може да се възобнови само ако потенциалът за растеж бъде укрепен. Равнището на потенциалния растеж в момента се изчислява на около 2 %, което е доста под необходимото за осезаемо сближаване на доходите и намаляване на бедността.

Инфлацията все още е рекордно ниска. От средата на 2013 г. преобладава дефлационна тенденция в резултат на спад на цените на суровините на международните пазари, слабото вътрешно търсене и намаленията на административно регулираните цени. Предвижда се инфлацията да остане отрицателна през 2016 г. и под средното равнище за ЕС. Средата на ниска инфлация прави по- трудно за частния сектор и правителството да намалят съотношенията на задълженията си поради бавния растеж на номиналния БВП и на доходите, отбелязват евроекспертите.

Възстановяването на пазара на труда е слабо. Безработицата спадна до 9,6 % през първите три тримесечия на 2015 г., което е малко над средната стойност за ЕС. Продължаващото слабо нарастване на заетостта, което се предвижда да достигне годишно 0,5 % през 2017 г., заедно с продължаващото намаляване на работната сила се очаква да доведе до допълнително намаляване на равнището на безработица до 8,8 % през 2017 г.

Според евроекспертите низходящата тенденция на безработицата е измамна, тъй като се дължи основно на бързото застаряване на населението и значителната емиграция. Точно тези фактори обаче имат негативен ефект, тъй като намаляват потенциала за растеж и водят до недостиг на умения. Дълготрайната безработица продължава да нараства въпреки повишаването на заетостта като цяло. Това подчертава структурния ѝ характер и ниските възможности за активизиране на политиките на пазара на труда. Младежката безработица и неактивност са особено важни предизвикателства в това отношение.

България продължава да е изправена пред едно от най-високите равнища на бедност и неравенство на доходите в ЕС. И двата проблема имат дългосрочни последици за благосъстоянието и икономическия просперитет и заплашват да се отразят отрицателно на здравеопазването, постигнатото образователно ниво и перспективите за заетост, сочи докладът.

Децата, ромите, хората с ниска квалификация и жителите на селските райони са сред най- уязвимите групи, засегнати от бедност. Въпреки непрекъснатото увеличаване на минималната работна заплата и растежа на медианните доходи, доходите на най-богатите 20 % са почти седем пъти по- високи от тези на най-бедните 20 %.

Бюджетният дефицит се влоши значително през 2014 г., но започна да се подобрява през 2015 г. Рязкото нарастване на дефицита през 2014 г. до 5,8 % от БВП спрямо 0,8 % през 2013 г. се дължеше до голяма степен на значителната подкрепа за финансовия сектор, свързана с изплащането на гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ). Очаква се дефицитът да се е подобрил до 2,5 % от БВП през 2015 г. Благоприятното развитие на състоянието на бюджета през 2015 г. отразява по-високите приходи, дължащи се на засиленото спазване на данъчното законодателство и също така на някои икономии на разходи. През 2016 г. се очаква дефицитът да се подобри допълнително до 2,3 % от БВП. Временният спад в усвояването на средствата от ЕС и неблагоприятното му въздействие върху инвестициите се очаква да бъдат отчасти балансирани с публични инвестиции от еднократните приходи, свързани с концесията на летище София. Да се разчита на временни еднократни приходи обаче води до влошаване на структурния дефицит.

Държавният дълг се очаква да нарасне от 18 % от БВП през 2013 г. до над 30 % от БВП през 2017 г.

От еврокомисията отбелязват стабилизиране на банковия ни сектор след кризата с КТБ през 2014 г. Като предизикателство за банковата система и надзорния орган са посочени оставащите проблеми на качеството на активите в някои части на системата — по-специално липсата на подходяща диверсификация, кредитирането на свързани лица и сделките между свързани лица. Сходни проблеми има и в някои части на застрахователния сектор и на пенсионните фондове, е записано в доклада.

Инвестиционни предизвикателства

Делът на инвестициите в БВП в България намаля значително след кризата от 2009 г., като от най-високата си стойност от 33,5 % от БВП през 2008 г. спадна до 21 % през 2014 г. при съкращаване на всички видове инвестиции. Очаква се този дял да намалее още до 19,5 % през 2017 г.

Основната причина за тази тенденция е спадът на частните инвестиции. Той бе частично компенсиран от нарастването на дела на публичните инвестиции, най-вече поради по-високото усвояване на структурните фондове на ЕС. Очаква се обаче публичните инвестиции да се свият през 2016—2017 г., тъй като предходният програмен период за структурните фондове на ЕС достига своя край, а новият период все още няма да е набрал скорост

Ограниченият приток на преки чуждестранни инвестиции и банково кредитиране възпират растежа на частните инвестиции в България. Несигурността и големият обем на необслужваните кредити ограничават капацитета на банките да разширят кредитирането и са отрицателен фактор за инвестициите. Налице е също и ограничено търсене на кредити, най-вече поради продължаващите слабости в бизнес средата.

Едно от основните затруднения остава осигуряването на квалифицирани работници за икономиката, което подтиска инвестициите в някои сектори. Освен това в България продължават да съществуват значителни пречки в областта на регулаторната и административната тежест, съдебната система и нормативната уредба на несъстоятелността.

Бюрокрацията, корупцията и политическата нестабилност се смятат за едни от най-големите пречки пред извършването на стопанска дейност. Процедурите са сложни, продължителни и сравнително скъпи, особено тези относно изпълнението на договорите, трансграничната търговия и свързването към електроенергийната система. Често променящата се нормативна уредба създава несигурност по отношение на бизнес средата. Известна липса на стабилни и консолидирани законодателни актове води до правна несигурност и непрозрачни и непредвидими процедури.

Опасения относно независимостта, качеството и ефективността на съдебната система, включително известна липса на предвидимост поради несъгласувани решения, могат да възпрепятстват инвестициите. Продължителните процедури по несъстоятелност водят до загуба на стойност както за длъжниците, така и за кредиторите. Предприятията предпочитат да задържат задълженията/просрочените си плащания. Това създава несигурност и намалява общата привлекателност на страната за инвеститорите. Освен това липсата на процедури, позволяващи на националните предприятия пряко да прехвърлят седалището си в България и извън България, представлява допълнителна пречка пред инвестициите.