Съдът в Страсбург осъди България заради изселване на роми от незаконно гето

Европейският съд по правата на човека осъди България за действията на Столичната община по изселването на ромите от „Баталова воденица".

Делото „Йорданова и други срещу България" заведено от роми в засяга двата опита на общинската власт в София да премахне ромския квартал „Баталова воденица" - през 2005-2006 г. и през 2008 г.

Мотивът бе, че те незаконно живеят на общински терен, но след изселването не им беше предложен алтернативен подслон.

В рамките на делото Европейският съд по правата на човека в Страсбург реши, че държавата няма право да изважда хората от „Баталова воденица", понеже ще наруши правото им на дом и на личен и семеен живот, но не им присъжда обезщетения.

Европейският съд по правата на човека призна, че изваждането на ромските семейства от „Баталова воденица" не е необходимо в едно демократично общество и би било нарушение Европейската конвенция за правата на човека, предаде „Медиапул".

С безпрецедентното си решение съдът задължава България да промени закона си и практиката по него така, че да не се издават заповеди за отстраняване на хора от публична земя или сгради, когато могат да се засегнат права на хора, без значение дали те са в незаконно владение.

Решението ще позволи на българския съд да спре или отмени и изпълнението на заповедта за преместване, докато не бъде поправено законодателството.

Съдът заявява, че заповедта за отстраняване на хората е основана на Закона за общинската собственост, който сам по себе си порочен, защото не изисква преценка за съразмерност на действията на властите.

Процесът от страна на жалбоподателите е воден от Българския хелзински комитет, които даряват присъдените 4000 евро за разноски на пострадалите.

„Решението е прецедент с европейско значение за правата на ромите. То задължава държавите да преустановят безогледните изселвания на роми, които нямат друг дом," коментира адвокатът по делото от страна БХК Маргарита Илиева.

Последната офанзива срещу гетото бе предприета през 2008 г., докато кмет на София беше Бойко Борисов.

Тогава той реши да спре разрушаването на част незаконните постройки, след като получи протестно писмо от евродепутати. Впоследствие обаче част от ромите бяха изселени в други гета на територията на София.

Според съда в Страсбург жилищата на ромските семейства съставляват техен „дом", защото те са ги обитавали в продължение на много години и е без значение, че това е незаконно по смисъла на българското законодателство.

„Изваждането на хората от домовете им би съставлявало вмешателство и в правото им на личен и семеен живот," се казва в решението.

Международната институция счита, че загубата на дома е „най-крайна форма на вмешателство" в правото на дом, което е гарантирано от Европейската конвенция.

Съдът припомня, че в продължение на няколко десетилетия властите не са направили нищо да отстранят семействата от терена и така де факто са толерирали поселището. Така властите са признати за виновни в бездействие, което е позволило на семействата в „Баталова воденица" да развият здрави връзки в района и да изградят общностен живот там.

Съдът заявява, че българското законодателство трябва да започне да разграничава изселването на хора, които са пуснали корен на определено място и новонастанилите се.

„Това, че къщите не отговарят на основни санитарни и строителни изисквания, с последици за здравето и безопасността на хората, не може да оправдае отстраняването на хората, доколкото не са проучени алтернативни начини за справяне с тези рискове," се казва още решението на Европейския съд в Страсбург.

Съдът посочва като алтернативни начини за справяне с проблема узаконяването на жилищата, програмите за социализация и алтернативното настаняване, когато изваждането е необходимо. В случая с „Баталова воденица" не е помислено за тези варианти.

Съдебното решение посочва, че преди да издадат заповедта за изваждане, властите не са взели предвид риска ромите да останат бездомни. Те се стремят да изпълнят тази заповед, без оглед на последиците и макар да сключват споразумение, в което обещават алтернативно настаняване на семействата, те после го пренебрегват и заявяват, че рискът хората да останат без дом е „без значение"," се казва в решението по делото.

Съдът намира и противоречие между подхода на местните и правителствени власти към ромите.

Столичната община от една страна заявява, че няма да вземат предвид особените нужди на ромите, защото това щяло да бъде „дискриминация" срещу мнозинството, а в същото време провежда десетилетие на ромското включване, което изхожда от факта, че ромите са ощетено малцинство с особени проблеми.

По отношение на оплакванията от съседи, че хората от „Баталова воденица" вършат нарушения на закона, съдът припомня, че властите са били длъжни да разследват и санкционират съответните конкретни отговорни лица. Това обаче не е било направено.