След Великден – Restart!

Великденските празници ни дадоха редкия шанс да се отдадем на дълбокомислени размишления върху една вечна тема – нуждата на човек да вярва във възкресението и възраждането, да вярва в доброто.

За да се озовем тази седмица отново във водовъртежа на делника. И да се събудим от философските си упражнения.

Иска ми се да вярвам обаче, че празничната ни, стимулирана от стабилно количество козунак медитация може да бъде полезна и в забързаните дни, които ни предстоят. И да ни отвори очите (а може и третото око).

Шегата настрана, Великден ни напомни, макар и с комерсиално намигане, за една от най-светлите добродетели, която сме заровили дълбоко в себе си и която трябва да събудим – съпричастността.

Ако успеем да си спомним колко важно е да бъдеш съпричастен, чувствителен и отдаден, ще станем не само по-добри хора, но и по-успешни като професионалисти, като общество. Това е още един шанс за възраждане. Просто защото такава е моралната еволюция на човешката цивилизация.

Вярно, възраждането на едно общество по очевидни причини е много по-прозаичен и протяжен процес, отколкото възраждането на природата или душата на всеки един човек.

Вярно, ние, българите, сме твърд народ и понякога имаме нужда от силен шамар, като трудните времена, през които преминаваме в момента, за да научим най-важния урок – че всички сме свързани.

Но моралните и икономическите падания на едно общество също са свързани – днешна България е живо доказателство за това, нали?

Между другото – ако ви е писнало от помпозните религиозни термини, предлагам в сутрешните си мантри да използвате думата „рестартиране“. Много е полезно! А и възраждането на всичко около нас около Великден е най-доброто време за един „рестарт“ – във всеки аспект на думата и ежедневието ни.