Конфедерация като в Босна - една крехка надежда за Сирия

Началото на октомври определено ще остане в аналите на международната политика. Точно когато Западът си мислеше, че и без това има предостатъчно проблеми с Москва - най-вече заради Украйна - президентът Владимир Путин изпрати армията си в Сирия.

Той дръзко заяви на ООН и на президента Барак Обама, че е там да помага в борбата с "Ислямска държава". След което руските военни започнаха да атакуват умерената опозиция в Сирия, която американците опитваха да обучат и въоръжат.

Само каква бъркотия!

Истинската цел на Путин в Сирия почти сигурно не е борбата с "Ислямска държава". Водещата му цел, както си личи от първоначалните бомбардировки, е да укрепи разклатения режим на Башар ал Асад като атакува бунтовниците в близост до крепостите на "Ислямска държава", независимо, че те са относително умерени и не са обвързани с тази групировка или с Фронта "Нусра", произлязъл от структурите на "Ал Кайда". Путин иска да защити собствените си подставени лица, да съхрани руския достъп до военноморската база Тартус в Средиземно море и да унижи САЩ като демонстрира глобалния размах на Русия.

Макар несъмнено Путин да има притеснения за "Ислямска държава", най-вероятно той ще остави други да се оправят с този проблем. Изглежда за него почти няма значение, че Асад е отговорен за избиването на повечето от 250 000 сирийци, загинали до днес в гражданската война и че предизвика основните масови разселвания и бежански потоци. По всеки повод Путин обвинява американската наивност за факта, че тази война продължава повече от четири и половина трагични години.

Въпреки това цинизмът на Путин за този конфликт може да не провали руско-американско сътрудничество за практичните стъпки, които предстоят. Ако международната общност си представи и след това опита да създаде някакъв вид бъдеща хлабава конфедерация в Сирия, възможно е американските и руските интереси частично да съвпадат.

Американските интереси в Сирия са ограничени. Вашингтон иска да победи "Ислямска държава" и в крайна сметка да отстрани Асад от властта в Дамаск, докато в същото време се опита да овладее колкото може по-бързо хуманитарната катастрофа, разкъсваща тази страна.

Руските интереси частично се покриват с това. Путин иска "Ислямска държава" да бъде ограничена преди нейните разклонения да се появят в Москва, както е ставало с предишни мюсюлмански групировки. Освен това той иска да използва руските лостове и влияние на близкоизточната сцена по начин, който подсилва националната гордост - неговата и на народа му.

За да намери общи интереси с Русия, Вашингтон трябва да има предвид модела на Босна, изработен в края на ожесточения балкански конфликт през 90-те години. В споразумението от 1995 г. бе създадено едно слабо централно правителство, което да надзирава функционирането на три зони със сравнително широка автономия.

По сходен начин една бъдеща Сирия би могла за бъде конфедерация на няколко сектора: един предимно алауитски (сектата на Асад) по средиземноморския бряг; втори кюрдски по северния и североизточен коридор близо до границата с Турция; трети - основно в ръцете на друзите в Югозападна Сирия; четвърти, съставен предимно от сунитски мюсюлмани и една централна зона от смесени групи в пояса между Дамаск и Алепо, където е събрана основната част от населението на страната. Последната спомената зона ще е трудно да бъде стабилизирана, но за останалите тази задача няма да е чак толкова трудна.

Източник: Дневник