Египетски записки, част първа: Кайро

20 юни 2015, събота / 01:06; Лили Тодорова;
Египетски записки, част първа: Кайро
Снимки: Лили Тодорова, Ангел Петров

Две години след втората революция, изляла по улиците на Кайро многомилионна река от жадуващи за свобода и справедливост хора, Египет ни посреща с ясен план за модернизация. Няма връщане назад, чуваме от различни източници. Има се предвид разбира се отнетото право на ислямисткия лидер Мохамед Морси да управлява страната.

 


Водачът ни в Кайро Хасанин Махмуд, историк с изключителни познания за наследството от древен Египет, религиите и културата, цял ден ни омайва с подробности за забележителностите, които посещаваме.


Привечер правим непланирана отбивка към пирамида от по-ново време, паметник на незнайния войн – мястото, на което бе покосен през 1981 г. тогавашният президент Ануар Садат. Разговорът естествено преминава към съвременни теми и тогава виждаме домакина си в нова светлина.

 


„Никога няма да им позволим да ни водят отново“, разпалено обяснява за „Мюсюлмански братя“ Хасанин - „Няма да допуснем да ни потопят пак в мрак, искаме да изградим наново страната си“.

На следващия ден в кабинета на министъра на туризма Халед Рами чуваме същото мнение в разгърнат вид. Цялостна стратегия за възраждане на туризма цели приходите от сектора от 7,7 млрд щ.долара за 2014 г. да достигнат 26 млрд. през 2020 г. Преди революцията страната е посещавана средно от 14 млн. туристи годишно, сега броят им не надхвърля 9,9 млн. Този спад сериозно тревожи властите, но реакцията им е енергична. До месеци Египет ще открие рекламна кампания, за която е обявен международен търг и кандидати да поемат задачата са 17 от най-големите международни агенции.

 „Съжалявам, че не мога да ви кажа какъв бюджет е планиран за кампанията, все пак става дума за търг“, отклонява любопитството ни министърът.

 


Халед Рами е със солиден опит в бранша, отговарял е за международната промоция на египетския туризъм и е оглавявал туристическите представителства на Египет във Виена и Лондон. Подходът му на новия пост е прагматичен и педантичен, с внимание към всеки детайл. Обхваща целия спектър от проблеми – от инвестициите и качеството на услугите в хотелите до зелената енергия, опазването на природата и данъците, които са безмилостни – обратно на очакванията за облекчения при създалите се обстоятелства.

 


Единственият аспект с отношение към туризма, който пропускаме в този разговор е охранителната дейност. Но тя без друго е ресорно ориентирана към други представители на правителството.

 


След инцидента с туристи в Тунис египетските власти са умножили старанието си да не допуснат подобен случай на своя територия. Предпазните мерки са видими до степен на показност: контролни постове по магистралите, проверки на автомобилите край важни сгради, въоръжени постове и скенери за багажа на входовете на хотелите и на посещаваните от туристи обекти. На практика чужденците са потопени в аквариуми от спокойствие и могат необезпокоявани да разглеждат, да се снимат и да си почиват по време на разходките.

 


В началото тази грижа за сигурността ни предизвиква учудване, защото липсват каквито и да е външни белези на напрежение. После човек свиква и приема като рутинни проверките на чантите на влизане в петзвездния хотел. Дори 3-годишният лабрадор Бопси, чиято длъжност е да обследва с обонянието си всеки автомобил, преминаващ бариерата, по-скоро развеселява, защото пред очите ни вдига крак и маркира задната дясна гума на лъскава лимузина след „проверката“.

 


Парадоксът в тази ситуация е, че веднъж излезли от охраняемата зона на сигурност, попадаме в среда от дружелюбие и няма нужда от никаква охрана. Неизвестно защо всяко споменаване, че сме от България, предизвиква широка усмивка и жестове за Welcome to Egypt. На метри от прочутия площад „Тахрир“ откриваме дори място, където предлагат бира, иначе официално страната е в сух режим (макар че именно египтяните са изобретили пенливата напитка преди хилядолетия).

 


Още по-впечатляваща е нощната разходка по крайбрежните алеи на Нил. Вечер до късно през нощта местните разпускат под прохладния бриз.


Предприемчиви младежи са наредили столове почти във водата и предлагат ядки и сокове (малък бизнес). Редуват се клубове, заведения и навсякъде гъмжи от народ. В 1 след полунощ деца играят дама на тротоара. Дори невнимателното снимане на жена с бурка, носеща бебе в ръце и разположила на раменете си баткото, не предизвиква нещо повече от ядосана реплика. А когато се оказва, че погрешно си търся хотела на отсрещния бряг, намират се достатъчно добри хора, които и в 2 след полунощ да ме упътят.

 


На дневна светлина е по-трудно да се контактува с хората, защото в 14-милионния град (две Българии) се придвижваме с микробус.

 


Иначе всичко, набелязано за разглеждане от справочниците, си е на мястото. Голямата пирамида в Гиза вече е с десетина метра по-ниска, но все още е привлекателна за жадуващите селфита. Сфинксът също е на линия в достолепието си.

 


Туристите, с които се разминаваме, са от близо и далеч: голяма група китайци, семейни двойки от съседен Судан, много руснаци. Когато види светла жена по шорти или с гол гръб, човек просто може да се обзаложи, че ще чуе руска реч, щом доближи. Е, има и изключения.

 


Разбира се по светите места етикетът в облеклото е задължителен и изключения не се допускат. Дамите, които не са съобразили да излязат от хотела с дълъг ръкав и шал за главата, в джамиите получават наметки с качулки (и се движат като джуджета-инопланетяни за забавление на останалите от групата). Но само така може да се разгледа първата джамия от 640-та година, построена върху останките от римска крепост.


В квартала на коптите могат да се разгледат около 12 раннохристиянски църкви, построени в началото на 4-ти век.

 


Има и синагога от този период.

 


Египтяните и по-специално сегашните управляващи, се гордеят с грижите за съхраняване на християнските храмове, въпреки че доминиращата религия тук от векове е различна.

 


Паметна плоча отбелязва приноса на президента Абдел Фатах ас Сиси и на министър-председателя Ибрахим Махлаб в обновяването на една от най-древните коптски църкви в Египет - храмът „Св. Богородица“, реставриран в продължение на 16 години.

 


Близо 5 млн. долара са вложени във възстановяването и съхраняването на реликви от III в., сред които са иконостасът от ливански кедър, инкрустиран със слонова кост, и близо 100 старинни икони и мощехранителници.


Религиозната толерантност е нещо, на което светското управление в Египет днес поставя ударение. И министър Рами, и водачът ни Хасанин отбелязват грижите за християнските паметници и колко важно е мюлюмани и християни да се възприемат по един и същи начин. Ден по-късно, на около 400 км в южна посока - в Хургада, попадаме в препълнен коптски храм по вечерно време.

 


Богослужението в късните часове ни изненадва. Вътре млада жена ни поправя: това не е служба, събрали сме се, за да сме заедно. Но се чува, че пеят ектения.

 

Коптите се наричат православни, макар официално да са отделени от светото Православие след Петия вселенски събор в Халкедон (451 г.) заедно с останалите монофизитски църкви и с несторианите.

 

Преобладаващото им присъствие в района на Хургада слага видим отпечатък върху градската среда.

 

Жените в бурки са значително по-малко. И разбира се жените в полуплажно облекло са много повече.

 

Но това е вече тема на други записки.

 

Кайро - София