Обратно към пълната версия на статията »

Никола Каравасилев: В науката никой никога не знае колко близо сме до някое откритие

Никола Каравасилев: В науката никой никога не знае колко близо сме до някое откритие
снимки: Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки; Александър Пенков; личен архив
A A+ A++ A

Никола Каравасилев е редовен докторант в катедрата по астрономия на СУ "Св. Климент Охридски". От ранните си студентски години той се занимава с подготовка на ученици за олимпиади по астрономия. От 2009-а година Никола ръководи националния отбор по астрономия на България, a oт 2011-а година започва да ръководи и школа по физика, като учениците в нея непрекъснато бележат все по-големи успехи.

Планира, след завършване на докторантурата си, да се отдаде изцяло на преподавателска дейност, като желанието му е да работи с мотивирани и талантливи ученици, които да подготвя за състезатели и бъдещи учени. Мечтата му е някой ден да стане учител с авторитета и постиженията на Теодосий Теодосиев.

За науката, преподаването и живота като цяло от Novinite.bg разговаряме с Никола Каравасилев.

Какво ви накара да се занимавате с астрономия и астрофизика?

Всичко започна през лятото на 1999-а година, когато аз бях 12-годишен. На 11-и август през онази година от територията на България имахме шанса да наблюдаваме пълно слънчево затъмнение. От този момент аз започнах да се интересувам от интересни небесни явления и да чета за тях в Интернет. Постепенно осъзнах, че науката астрономия е именно онова, с което искам да се занимавам в бъдеще. Огромен тласък в развитието ми бе Националната олимпиада по астрономия, в която участвам от седми клас. Желанието ми да се представя успешно на нея бе един от големите ми стимули още от ранна възраст да усвоявам астрономически знания.

Защо избрахте именно България, мислили ли сте за кариера в чужбина? Кое е нещото, което успя да ви изненада в кариерата ви, а има ли такова, което смятате за провал?

Честно казано, когато бях студент обмислях да напусна страната ни и да правя научна кариера някъде на Запад. Но след като се захванах сериозно с подготовката на ученици по физика и астрономия, реших да остана. Да си призная, аз не мисля, че правя кариера. Дори обмислям, след като завърша своята докторантура да се оттегля окончателно от научно-изследователската дейност. Моят най-голям стимул е да правя нещо, което ми е интересно и ми доставя удоволствие. Затова се и захванах с учениците, нещо, с което продължавам да учудвам много хора. Дори съм чувал изказвания по свой адрес от сорта на: Той изглежда умно момче, защо стана учител?!?

Кой е следващият връх, към който сте се устремили?

Следващият връх, който планираме да покорим, това е IX Международна олимпиада по астрономия и астрофизика. Тя ще се проведе в края на месец юли и началото на август в гр. Семаранг, Индонезия. Там страната ни ще бъде представена от пет ученици, победители в националната олимпиада по астрономия. Тази година отборът ни е на още по-високо ниво и мисля, че имаме шансове за наистина много добро представяне.

Ръководител сте на отбора по астрономия има ли голям интерес у младите хора към астрофизиката и астрономията?

Ръководител на отбора станах през 2009-а година по предложение на Ева Божурова, която без никакво колебание мога да нарека майка на българската национална олимпиада по астрономия. Тя е най-добрият учител по астрономия у нас и безспорно на нея дължа много. Без нея, аз никога нямаше да осъзная, че работата с ученици е това, което ме прави щастлив и никога нямаше да се науча да им преподавам.

Да, интерес безспорно има, просто той трябва да бъде стимулиран по подходящ начин. Именно за това, наред с теоретичните занятия, ние провеждаме и много практически упражнения, свързани с астрономически наблюдения и работа с истински астрономически данни. Истинско удоволствие за учениците е да правят неща, които истинските астрономи правят в работата си. Също така, от около две години провеждаме и експерименти по физика, които дори и за мен са интересни и предизвикателни.

Как се привлича вниманието на учениците?

Вниманието на различните ученици се привлича от различни неща. Но все пак, като цяло най-интересно за учениците е когато се говори за нещо модерно и ново. Всъщност, аз много често споменавам за някое ново откритие в науката или някой неизвестен въпрос. За съжаление, в обучението по природни науки в училище на практика не се говори за това, че науките се развиват и в днешно време. Почти не се споменава, че открития се правят тук и сега и, че науката съвсем не знае всичко.



Що се отнася до обучението, лесно ли се преподава на младите?

Да, бих казал, че за мен това е лесно, но предизвикателно. Всъщност, аз съм този, който си създава сам трудности. Например, аз постоянно мисля как да си направя занятията по-разнообразни и интересни, като включвам нови теми или понякога започвам да провеждам изцяло нови школи. Така преди около 4 години стартирах, напълно на доброволни начала, школата си по физика.

Какво е необходимо на един преподавател по астрономия – да бъде по-скоро учен, приятел или учител?

От всичко по много :).



Бяхте един от лекторите на Софийския фестивал на науката. Лесно ли се представя науката на широката публика?

Не бих казал, че е трудно, по-скоро е предизвикателно.

Преди да излезеш на сцената трябва много внимателно да обмислиш всичко, което искаш да кажеш на хората. На първо място информацията трябва да е поднесена разбираемо за неспециалисти в областта на съответната наука. Това означава, че трябва да се използват подходящи примери, близки до съзнанието на хората и да се правят аналогии с всекидневни ситуации, които всеки е виждал. Това ме провокира, по време на представянето си на FameLab, да сравня пътуването на разумни същества от две различни цивилизации с пътуването на мравка, която се е качила по случайност в багажа ми.

Не по-малко важно е в подходящите моменти да проявяваш чувство за хумор. В началото, да кажем, преди 5-6 години това ми беше много трудно, но сега съм вече много по-уверен. През последните 3 години сцената ми се вижда едно много забавно място, където наистина се чувствам добре и определено бих искал да прекарвам повече време на нея.

Наскоро върнаха към живот Големия андронен колайдер, след близо 2 г. тишина. Надеждите на учените в ЦЕРН са, че ще успеят да намерят първото емпирично доказателство за съществуването на „тъмната материя“. От ваша гледна точка колко реално е това да се случи в близките години? Едно такова откритие как ще повлияе на научния свят?

В науката никой никога не знае колко близо сме до някое откритие. Затова аз лично считам, че това е възможно, но също така е възможно да открием нещо, за което дори не сме и предполагали.

Разгадаването на природата на тъмната материя е проблем, който занимава учените от много време и определено би било революция в науката. Аз лично съм любопитен да разбера какви въпроси ще изникнат вследствие от това откритие. В науката винаги когато нещо се открива, изникват няколко нови въпроса и бих казал, че това е и интересното.

Вярвате ли в паралелните вселени?

Защо не.

Въпросът за т.нар. мултивселена е много модерен и с него се занимават много учени космолози. Към момента нямаме никакво доказателство за това дали други вселени съществуват, но и не можем да отречем тяхното съществуване.

Ако трябваше да създадете филм за края на света, какъв сценарий щяхте да използвате?

Това определено е много интересен въпрос. Честно казано никога не съм се замислял върху него.

Но все пак бих създал филм, който показва реалната опасност живота на Земята да бъде унищожен от нещо, създадено от човека (атомна бомба, мощно оръжие за масово поразяване и т.н.). Посланието на този филм ще бъде да накара хората да се замислят за последиците от всичко, което правят и за последствията от онова, което причиняват на родната си планета. Впрочем, от научна гледна точка е много по-вероятно „светът да свърши“ вследствие на действията на самите хора, отколкото в резултат на някакъв космически катаклизъм.

#астрономия #физика