Обратно към пълната версия на статията »

Танго - всичко е любов, любовта е лудост...

Танго - всичко е любов, любовта е лудост...
Снимки: Сатиричен театър "Алеко Константинов"
A A+ A++ A

Вече почти всеки ден срещаме хора, които наричаме луди. Някои дори делят хляба и леглото си с хора, които наричат луди. Други се наричат луди, без въобще да са такива. А трети са наричани луди, защото така е по-удобно за конюнктурата, в която са - в името на конформизма и заради изкривените принципи, по които живеем... 

А някои пък наричат луди собствените си родители, подведени от собственическото си чувство за покровителственост. Това обаче се оказва танц с дявола, защото децата може да са бъдещето, но нерядко тяхното бъдеще е всъщност настоящето на родителите им. Така, всеки нов танц между поколенията завършва в бъдещето с доброто, старо, страстно и вечно танго. 

Комедията "Танго за теб" от Виктор Лану в Сатиричния театър прави болезнен разрез на този объркан модел, в който три поколения изживяват по различен начин неумолимия ход на своето остаряване. Всеки се опитва да сложи граници на другите, но не и на желанието си да контролира хората, зависими от времето и пространството.

90-годишно "момиче", на рождения си ден, изживява живота си като на кинолента пред очите на дъщеря, внук и господин Попейка (приятелят с акордеон, с когото дели една и съща пейка в парка). Изживяването е като гръм от ясно небе за всички, търсещи любовта извън сърцето си и въпреки мечтите си. А тя, любовта, може да е толкова близо - в едно случайно танго с един "случаен" човек.

Героинята на Янина Кашева (звездата от филма „Всичко е любов“, 1979) също води непрекъсната битка с нещата от живота, което й докарва сравнително преждевременно преминаване в отбора на "лудите"... Защото едно танго на спомена връща родителите ни към младостта, а на нас дава пътни знаци към необяснимия свят на старостта, който е тук - между днес и утре. Всичко е танго - танго за теб, моя любов, всичко е любов, а любовта е лудост. Или, може би, лудостта е единствената ни любов...

Екипът:

Постановка - Владимир Петков;

Участват - Йоанна Попова, Янина Кашева, Мартин Каров, Тодор Близнаков;

Сценография - Чайка Петрушева;

Хореография - Татяна Соколова;

Превод - Маргарита Георгиева.

За автора - актьор, режисьор, драматург

Виктор Робер Натаф (Виктор Лану) е роден на 18 юни 1936 г. в Париж, в семейството на тунизийски евреин, който е професионален картоиграч, и французойка-католичка. В годините на окупация от фашистите малкият Виктор е приютен от роднини в Нормандия под фамилията Лану. След завършване на гимназията известно време е автомонтьор в заводите „Симка”.

На 20 години участва във войната с Алжир като парашутист. След това работи като механик в различни кино продукции и така се запознава с Пиер Ришар. В началото на 60-те години на 20-и век двамата представят скечове из парижките кабарета и бързо стават популярно комедийно дуо. Между 1964 и 1969 г. Виктор Лану играе на сцената на Театр Насионал Попюлер в постановки като „Хамлет”, „Удържимият възход на Артуро Хи” и „Лудата от Шайо”. През 1973 г. пише първата си пиеса „Рулетката”, а през 1974 - „Пазете се от автобуса”.

От 70-те години на миналия век до наши дни Лану е сред емблемите на френското кино и телевизия. Снимал се е в над 50 филма и около 40 тв продукции и сериали. През 2007 г. претърпява сърдечна операция, заради която няколко години бавно се възстановява. През 2014 г. подновява присъствието си в сериала „Луи антикварят”, в който участва от 1998. Процесът на реанимация и житейските си перипетии след операцията описва в книгата „Два часа за убиване на ръба на басейна” (2014).

През 1989 г. комедията „Танго за теб” е номинирана за престижната награда за драматургия „Молиер”.

#Маргарита Георгиева #Тодор Близнаков #актьор #представление #постановка #театър #премиера #Сатиричен театър #Сатирата