А дали ще се спасим?

Какъв проблем разрешава ДАНС, като респектира ромските махали, в които имами проповядват чист ислям, мъже пускат дълги бради, жени носят бурки, а деца размахват пластмасови саби над главите на /не/приятелчетата си?

Трябва ли да сме спокойни, че така опасността от радикални действия на верска основа се отдалечават от България? Или напротив - като го пуснат от ареста, Ахмед Муса ще влезе с още по-героична осанка в джамията и проповедите му ще станат още по-убедителни?

Някак твърде лесна изглежда борбата с тероризма откъм силовата й страна. Раз-прас, строй се-преброй се, легни-стани и т.н. подходи са изпитани средства за осигуряване на ред. Но какво става в душите на хората? Настъпва ли мир и спокойствие, братство и любов?

Казват, че в дълбините си ислямът се е зародил от християнска ерес. Днес е трудно да си представим какви спорове в ранните векове са тласнали развитието на идеите в различни посоки. Не е трудно обаче да видим различията в днешния живот, които ни противопоставят.

Неотдавна лондонският акцент на един от главорезите на "Ислямска държава" втрещи висши политици на Острова и те публично се питаха: Как е възможно? Ние ли го отгледахме?

Ако се запитаме доколко си приличаме с британците по социално разслоение, отговорът е лесен - не много. Нямаме аристокрация като тяхната, нямаме чак такова имигрантско разнообразие...

Но това не ни предпазва от омразата. Има ли високомерие и безразличие към Другия, рано или късно идва отговорът на гнева.

Нека погледнем със съчувствие към респектираните днес, не със задоволство. Защото не знаем кога те ще решат да респектират нас.