„Алелуя“, ама само за някои партийни листи!

В политическата надпревара преди изборите, освен традиционните политически играчи, се включи и...Църквата. Нямаше да има проблем, ако законодателството ни беше различно, само че, Църквата у нас е отделена по закон и по Устав от държавата, което я прави не само независима институция, но и – надпартийна.

В политическите борби обаче, оказва се, Църквата играе важна роля, след като старозагорският митрополит Галактион благослови, вече сякаш по традиция, Бойко Борисов и листата на ГЕРБ. Новият политик Николай Бареков пък потърси „утеха“ с благословение на листата на партия „България без цензура“ за Ловешкия регион, от Величкия епископ Сионий – игумен на ставропигиалния Троянски манастир.

„Нека чудотворната икона на Пресветая Богородица Троеручица Ви дава сили и успех за благото на България, за което вие сте един от големите радетели. Това пожела игуменът на Троянския манастир епископ Сионий, посрещайки кандидатът за министър-председател Николай Бареков“, написа trud.bg. Тук обаче внушенията са поне две. Първо се дава оценка - „големите радетели“ и второ – от къде епископът е убеден, че именно Бареков е кандидат за министър-председател?

Когато един митрополит и един игумен на ставропигия, а именно – манастир подчинен директно на Патриаршията, извършват публични деяния, те ангажират официалната църковна юрисдикция.

Някак не е коректно и политиците да се възползват от факта, че на някои висши духовници, някак им е убегнало, че са деполитизирани.

На пръв поглед благославянето на листата на ББЦ от Величкия епископ Сионий може да изглежда невинно деяние и то е, само дето останалите политически лидери биха се запитали, дали след както се благославя само една листа, останалите са „проклети“...!? Така излиза, защото се действа избирателно.

Църквата би могла да е полезна, ако благослови честността на едни избори, но всъщност е по-добре въобще да не се намесва в политиката, защото не това й е работата и не там й е мястото.

Духовните пастири, каквито са и митрополитите, и епископите, са такива на всички хора, независимо от политическите им пристрастия. Именно заради това не е редно един митрополит да благославя политик, който и да е той и от която и партия да е.

Църквата има друга мисия и тя е да пази чисти душите на паството, а не да агитира за една или друга партия, още по-малко да определя, кой е и кой не е подходящ за кандидат за премиер.