Обратно към пълната версия на статията »

Quo Vadis КТБ: част втора

Quo Vadis КТБ: част втора
Владимир Каролев. Снимка: БГНЕС
A A+ A++ A

Владимир Каролев

В първата част на анализа разгледах истинските причини за бързото разрастване на КТБ през последните 7-8 години. Въпреки че афинитетът на три кабинета да насочват парите на държавните фирми към тази банка е изиграл определена роля, тези средства са варирали около 5-8 % от привлечените депозити и очевидно не са били основната причина за значителния ръст на банката. От друга страна, законовата гаранция на правителството, че ще покрие загубите на депозанти до 100 000 евро в случай на фалит и негласната гаранция, че толкова близка до политиците банка най-вероятно ще бъде дори изцяло спасена в случай на ликвидна криза доведоха до огромно увеличаване на влогове в КТБ. Простичко казано, критична маса хора решиха просто да си изберат банката с най-висока лихва, след като рискът за техния влог така или иначе го поемат не те самите, а цялото общество.

Но какво реално се случи, че тази банка практически се озова под специален надзор от БНБ?

Първо, както казах и в първата част, КТБ инвестираше и в проекти и компании, които носеха подчертан икономически и политически риск. Тоест, в определени свои действия, КТБ се държеше повече като инвестиционна, отколкото като търговска банка. Но това не е задължително да бъде нещо лошо. КТБ реализираше устойчива печалба, изплащаше коректно лихвите по влоговете и поддържаше много нисък процент на лоши кредити. Въпреки определено рисковото си поведение, не рискът и не пазарът доведоха тази банка до затруднено положение. Тогава какво?

Нека първо кажем какви са банките днес (включително КТБ). През последния век, почти навсякъде в света се банкира по т.н. модел на банкиране с частичен резерв и централна банка. Тоест, банките не поддържат в наличност 100% от възможно изискуемите депозити, тъй като голяма част от тях са раздадени като кредити. Търговските банки поддържат задължителни резерви в централните банки, които пък от своя страна са готови да напечатат или раздадат резервни пари, в случай, че някоя банка изпадне в ликвидна криза. А тази ликвидна криза се получава, когато прекалено много вложители изискат депозитите си и кешовите резерви на банката свършат. Цялата система е рискова, тъй като банките са стимулирани да кредитират прекалено агресивно, под презумпцията, че при криза, централната банка просто ще ги спаси като напечати пари. Ситуацията в България е по-различна, тъй като нашето законодателство задължава банките да поддържат по-високи резерви от тези в ЕС и САЩ, както и БНБ не може да печати пари, тъй като сме в паричен борд. Като цяло, обаче, системата ни продължава да бъде такава на банкиране с частичен резерв и централна банка.

Не е тайна, че през последната година в управлението на КТБ се появи напрежение. Не съм човек, който спекулира и борави с информация, без да има безспорни факти, но това просто беше очевидно за всички от медийното отразяване на събитията около банката. Факт е и също, че, това медийно отразяване започна да става все по-негативно, а в един момент започнаха да се тиражират и откровени слухове, анонимни бомби и клевети. Всичко това оказа натиск върху психологията на вложителите в КТБ, а знаем, че много българи са както психологически обременени на тема банкова система след масовите фалити на банки и хиперинфлацията през периода 1994-1997 , така и със сигурност не са кой знае колко финансово грамотни. Започна се постепенно изтегляне на депозити от банката, но тя оставаше стабилна, тъй като поддържа високи кешови резерви. В този момент дойде и фаталната намеса на прокуратурата. Когато видяха тази (предполагаемо) сериозна публично да твърди че подуправителя на БНБ отговорен за банковия надзор е разследван за служебно престъпление, дори грамотните и информирани вложители на КТБ направиха обосновано предположение, че циркулиращите слухове може би са верни. И просто отидоха да изтеглят парите си.

КТБ беше финансово здрава банка, оперираща в поначало рискова система на банкиране с частичен резерв и в донякъде нездрава политическа и социална среда. Самата КТБ като банка се държеше по-рисково от повечето други банки в България, но пък тези нейни рискове до преди няколко месеца се оправдаваха и тя успяваше с години да изплаща обещаните високи лихви и да реализира печалби. Въпреки това, верижна реакция от негативни коментари по медиите за КТБ прераснали в разпространяващи се слухове, които в крайна сметка бяха валидирани от шокиращо неадекватни действия на някои български прокурори, доведоха до изпадането на КТБ в ликвидна криза и поставянето и под особен надзор.

Българското общество с основание очаква виновните за кризата в КТБ да понесат своята отговорност. Но далеч по-важния, макар и политически неудобен и възможно непопулярен въпрос, е дали можем да осъзнаем слабостите на системата, такава, каквато е днес. Защото каквито и прокурори, кредитори, вложители и управители да имаме, докато днешната система на банкиране с частичен резерв и централна банка съществуват, винаги ще има риск една банка да бъде вкарана в ликвидна криза чрез медийни и съдебни атаки. Прекалено многото специално внимание и регулации насочени към банките през последния век, родиха система, която стимулира банкерите и някои вложители да предприемат непремерени рискове, тъй като зад тях стояха политиците с тяхната възможност да прехвърлят загубите върху цялото общество. Тоест, система, в която прекалено много хора се радват на ползите, но не търпят рисковете и загубите от своите действия. Случилото се с КТБ показа един системен проблем на банкирането, което познаваме днес и този проблем няма да се реши с персонални смени и организационни преструктурирания. За системните проблеми са нужни системни решения. А какви са възможните изходи от кризата в КТБ ще разгледам в следващия коментар.

 

#кризата #банки #България #КТБ #Каролев