Ивайло Калфин, кандидат-президент на БСП: България трябва да е просперираща, за да усети потенциала на националния идеал

21 октомври 2011, петък / 10:05; Иван Диков;
Ивайло Калфин, кандидат-президент на БСП: България трябва да е просперираща, за да усети потенциала на националния идеал
Ивайло Калфин. Снимка: БГНЕС

Интервю на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) с Ивайло Калфин, кандидат за президент на БСП


Вие сте кандидатът на левицата, а мнозина Ви описват и като кандидата, близък на отиващия си президент Георги Първанов. На какви обществени слоеве и влиятелни фактори разчитате да подкрепят кандидатурата Ви? Как влияе на подкрепата за Вас фактът, че формално не принадлежите към БСП, а сте от основателите на Движение „Социалдемократи“?

Най-напред, аз нямам никаква партийна принадлежност, откакто през 2002–2003 г. работих известно време в администрацията на Президента.

Това, което казахте за близост, е оттам. Толкова съм близък с Президента, колкото може да е близък един служител на администрацията.

Така че това, което в момента виждаме, е следното: аз съм действително кандидатът на левицата, издигнат от БСП, подкрепен от партиите, които са вляво – комунистически, социалдемократически, земеделски, екологични, Отечествен съюз, Съюз на тракийските дружества.

Над 25 организации стоят за кандидатурата ни със Стефан Данаилов. Разбира се, за краен успех на изборите ще ни е необходим по-широк вот.

Аз по принцип разчитам на всички тези, които не искат сегашната политика на ГЕБР да влезе в президентството.

Наследството от двата мандата на президента Георги Първанов по теми като енергетиката, отношенията с Русия, социалната държава изглежда противоречиво. Къде Първанов допусна грешки през тези 10 години и как Вие бихте ги поправили? Респективно, кои според Вас са най-големите му успехи?

България се придвижи много напред за последните 10 г. и Президентът има безспорен принос за това. Например членството в ЕС и НАТО, икономическото развитие, което имахме през един от тези периоди допреди 2 г., много други неща, които се случиха в страната по отношение на опазването на културно историческото наследство и по отношение на национално достойнство, нови външнополитически инициативи. Президентът Първанов има своя дял в успехите на България.

Оттук нататък приоритетите са различни. Ако дълго време целта ни беше да влезем в ЕС и това мобилизираше нацията, днес на нас ни трябват нови цели, нов импулс, нов мотив и за институциите, и за гражданите.

За мен това би трябвало да бъдат въпросите на ежедневието. Ние трябва да се мобилизираме за икономически растеж, работни места, увеличаване на доходите, образованието, здравеопазването – това за мен са най-важните теми, по които трябва да работят институциите и да отчитат успехи, а не да ги оставят за по-нататък.

Какво смятате, че е най-голямото Ви постижение за България като външен министър на Република България през 2005–2009 г.? А в качеството Ви на евродепутат?

Относно работата ми като външен министър – безспорно най-важно за България беше членството в ЕС. Когато аз поех Външно министерство, имахме само една ратификация на договора за членство в ЕС. Трябваше да го ратифицират още 24 страни. Имаше страни, които казваха, че няма да ни ратифицират договора, но ние успяхме да го постигнем, и то в най-ранния период.

Но има и много други неща. Постижението, от което аз лично изпитвам голямо задоволство, е освобождаването на сестрите, медиците ни в Либия.

Освен това за пръв път след 1944 г. се прие закон за дипломатическата служба, с който подредих министерството.

Бяха стартирани редица инициативи като Черноморското сътрудничество, сътрудничеството в Западните Балкани. Беше много активен период за България и това ме изпълва със задоволство заради работата, която свърших.

Като евродепутат през последните 2 години съм много доволен, че действително успях да завоювам авторитет сред колегите си.

Работил съм по въпроси като този за отпускането на 300 млн. евро допълнителни компенсации за затварянето на АЕЦ „Козлодуй“.

Участвам в едни от най-важните комисии и преди няколко месеца бях посочен за един от петимата евродепутати, които ще водят преговорите със страните членки за следващата бюджетна рамка за целия европейски бюждет за 2014–2020 г., единствен от Източна Европа и от групата на социалистите. За мен това е действително добра оценка за работата, която върша в ЕП.

Кои са слабите и силните страни на вече двегодишното управление на премиера Бойко Борисов и ГЕРБ? Какви биха били отношенията Ви към тях и правителството им, ако Ви изберат за президент?

Успехът, който може да се отчете тук, е свързан с финансовата и фискалната стабилност. За съжаление обаче този успех е на грешна основа и на много висока цена.

И тук за мен са по-скоро важни проблемите, които се натрупват. Като политика това правителство абсолютно не се занимава с теми като увеличаване на доходите, разкриване на работни места, образование и здравеопазване, а се занимава с едни дейности, от които България не се придвижва много напред.

Смятам, че то провежда обратна политика на тази, която се водеше в страните от ЕС по време на кризата, и ние тепърва ще плащаме цената за това.

Смятам, че цялата политика, която се основава на разделяне, агресия, противопоставяне на българските граждани, ни връща поне 15 г. назад и това не би било приемливо за мен.

Така че аз бих се борил от позицията на президент срещу всички тези практики, за различен стил политика, първо, свързана с диалога, консенсуса, съгласието, националните цели, и на второ място – със смяна на приоритетите на институциите. За мен приоритетите са свързани с доходи, работни места, здравеопазване.

Като че ли това, което липсва на българската нация от 20, може би дори от 60 години, е автентичен национален идеал. Какъв трябва да е той според Вас?

Сами по себе си тези приоритети, които споменах, не са национален идеал, те са национални цели, които могат да мобилизират.

Националният идеал е за достойна и силна България, която е авторитетна, уважавана и в която българските граждани се чувстват добре независимо къде живеят по света.

Това е националният идеал на България за мен, но проблемът е, че за да се постигне той, трябва да има някои елементарни условия.

Тогава, когато хората са обеднели и се чудят как да свържат двата края, когато седят без работа 370 000 души, много трудно могат да се свържат с цели, които са демократични.

България трябва да е просперираща държава, за да можем да усетим потенциала на националния идеал и да работим така, че всеки един българин по света да чувства грижата на държавата.

Като оставим настрана факта, че президентът почти няма инструменти за влияние върху икономиката, все пак имате ли „рецепта“ за икономическото развитие на България? Какви трябва да са приоритетите, на какво трябва да заложат обществото и държавата в това отношение?

Аз имам рецепта, но не е възможно президентът да налага политики. По-скоро аз бих предизвикал институциите да постигнат консенсус за тях. Иначе по отношение на съдържанието на рецептата - виждам какво се случва в европейските страни и ние трябва да правим същото.

Бъдещето е в инвестиции в технологии, подпомагане на образованието и науката, инвестиции, които създават максимална стойност и са конкурентни. Тук са основните елементи на икономическата политика, които трябва да се спазват.

Президентът представлява България пред света и е върховен главнокомандващ. Какви трябва да са стратегията, курсът на България по отношение на дипломацията и международната сигурност – при положение че новите международни заплахи стават все повече и потенциално по-застрашаващи?

Аз мисля, че България би трябвало да работи, за да заслужи уважението на своите партньори.

Една страна е важна и може да отстоява целите си тогава, когато държи ключа към решаването на важни проблеми и е търсена за това.

Затова във външната политика най-силните страни на България са регионалната политика – идеите за сътрудничество в регионите на Черно море и Западните Балкани; енергийната политика, където България действително има уникалната възможност да развие капацитет; политиката, свързана с опазване на културно-историческото наследство, нематериалното наследство, което може да стане достояние на много хора по целия свят.

Това за мен са най-важните приоритети на българската външна политика, като, разбира се, тя трябва да бъде насочена и към отваряне на нови възможности за икономическо сътрудничество.

Демографският въпрос приема все по-застрашителни мащаби, като заплашва да торпилира скромния икономически растеж, на който се надяваме в следващите години, а може би дори и оцеляването на българската нация в дългросрочен план. Tой включва и въпроса с интеграцията на ромите. Каква е Вашата визия за решаването му?

Първо, демографският въпрос задължително трябва да се решава със създаването на условия за добро образование. За съжаление в момента всяко трето дете не завършва училище.

Необразованата нация с ниска квалификация, на фона на хората, които емигрират, допълнително влошава демографската криза.

Затова според мен трябва да има добро образование – поне няколко университета в България да са на световно равнище; да има специална грижа за технологичните производства; а така също и специална политика и грижа към българите зад граница и тук бих могъл да изредя доста мерки те да бъдат действително съпричастни към това, което се случва в България.

И да ги насърчаваме, ако не се връщат, поне да инвестират и да създават възможности и добавена стойност в България.

Това са мерките, които трябва да се вземат. Разбира се, и подпомагане на раждаемостта, особено на млади семейства, които имат нужда от такова подпомагане.

Наследството от комунистическия период продължава да разделя хората в България 22 години след началото на прехода. От Вашата гледна точка на политик от левицата – как трябва да се интерпретира комунистическото минало, за да се приключи с подобна обществена поляризация?

За съжцаление имаме много малко възможности за разумна оценка на близкото ни минало. За мен комунистическият период в България е един период, в който държавата се строеше и се развиваше, но човешките права и свободи бяха потиснати и до голяма степен много хора, особено в началото, бяха лишени от тях.

Трябва да запомним и доброто, и лошото от този период. Той така или иначе е зад гърба на България и тя трябва да върви към съвременна европейска политическа система. Аз мисля, че европейската социалдемокрация би била един изключетелно добър пример и стимул за България да върви напред.

Кои са трите неща, които сте убеден, че ще изпълнитe като президент?

Ще направя така, че основните теми, които вълнуват гражданите, да станат теми на институциите.

Ще направя така, че да се обсъждат важни въпроси, включително като предложа референдум за добива на шистов газ.

Ще разработя специални инициативи, в които да се включват различни видове заинтересовани лица като съвети за науката и образованието, които да формулират конкретни идеи към парламента и правителството, за да може България да върви напред.