България настоява за по-твърд подход към Гърция в еврозоната заради дълговата криза

България, заедно с Австрия, Финландия и Германия, е настояла за по-твърд подход към Гърция на срещата на финансовите министри на ЕС във Вроцлав, Полша, съобщи финансовият министър Симеон Дянков.

В интервю за БНТ в понеделник Дянков се обяви за частично преструктуриране на гръцкия дълг, защото Атина няма да успее да изплати главницата по дълговете си.

Кризата със суверенния дълг на Гърция, която се разрази в началото на 2010 г., заплаши стабилността на еврозоната въпреки двата последователни спасителни плана от страна на ЕС и Международния валутен фонд, които отпуснаха заеми от 110 млрд. Евро през 2010г. И 109 млрд. Евро през 2011 на южната съседка на България.

„Трябва да се действа твърдо, за да разберат всички държави, които са харчили повече, отколкото могат да си позволят, че сега е времето за финансова дисциплина", заяви министърът.

Според Дянков основната тема, че Гърция и други държави не могат да си изплатят главницата, е била отлагана повече от две години. Той смята, че банкрутът на Гърция се отлага по чисто политически причини.

Дянков разкри, че първата тема на срещата на финансовите министри на ЕС във Вроцлав е била, че Атина не е получила очаквания транш от международния спасителен заем. Министърът уточни, че след десетина дни експертна група от ЕК ще посети Гърция, за да провери положението в страната. Според него обаче шансът Гърция да получи нужните финансови средства е минимален, тъй като изостава в изпълнението на условията.

„Втората тема във Вроцлав се фокусира върху факта, че Гърция има огромен заем, същото се отнася и за Ирландия и Португалия. Говорим непрекъснато как Гърция да си плаща лихвите, които се увеличават непрекъснато, както и главницата се увеличава непрекъснато. Основаната тема на стабилността на финансовите пазари е главницата", добави министърът.

Той даде за пример САЩ, които имат дефицит в размер на 10%, но не предприемат драстични мерки заради предстоящите избори. Според него, американското правителство умишлено забавя разрешаването на проблема за след изборите.

Дянков смята, че положението в Европа е подобно. „Но това е политически проблем, той е проблем и на френските банки, които са най-големият кредитор, както е проблем и на гръцкото правителство", допълни той.

„Има 27 различни финансови министри и трябва повече време, за да се вземе решение", каза още той. Българският финансов министър подчерта, че рецесията в Гърция води до забавяне на западните икономики, което оказва негативно влияние и върху България.

Във Вроцлав не е била обсъждана възможността страна от 17-те членки на еврозоната да бъде изключена, уточняват от „Дневник".

Гърция получи първия спасителен заем през 2010 г. Той беше в размер на 110 млрд. евро и беше отпуснат от ЕС и МВФ за три години. След като държавата не успя да изпълни условията по обслужване на дълга си, рецесията в нея се задълбочи и се оказа сериозна заплаха за цялата еврозона. През юли 2011 г. европейските лидери договориха втора спасителна програма за Гърция на стойност 109 млрд. Евро. Плюс 49 млрд. Евро предоставени от частния сектор.

По данни на Европейската комисия бюджетният дефицит на страната за 2011 г. ще достигне 9.5% от БВП.