Дела трябват, а не думи!

На 18 фувруари се навършват 141 години от обесването на Васил Левски. Български революционер. Национален герой. Обесен бе, но нивга не умря...

Дали има хора в България, които да не знаят кой е Васил Иванов Кунчев? Дали има някой, който да не знае историята си, не знае кой е Левски и какви са делата му? Надявам се, че не!

Защото Левски е съвършен синтез на мисъл, воля и дело. Вдъхновен от безграничната си обич към България и от мечтата да види отечеството си свободно. С делата си, Апостола се превръща в най-скъп символ на народното съзнание.

Сигурно звучи банално, но в дни като днешните много ни липсва някой като Дякона. Някой, който да се бори за свободата на България (защото не съм сигурна колко сме „свободни" ) и да дава мило и драго за Родината. Готов да жертва живота си, за една чиста и свята Република. Който не мисли единствено за личното си благо, а за общото - „Ако спечеля, печеля за цял народ!". Дали някога ще чуем тези думи от друга уста?

Едва ли...

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.