До Чикаго без назад... докога?

В последните години ежегодно над 7000 български студенти заминават на бригада в САЩ. Мнозина от тях не се връщат. Женят се, получават зелена карта или просто пребивават нелегално известен период. Без намерение за заден ход към България.

Изкушението е голямо. Разноликата култура, множеството възможности и мечтана действителност от американските филми са само част от „примамките“, които Америка предлага на младите. Сравнено с високата безработица, всекиденевна мизерия и безпътица у нас, защо се питаме тогава къде отидоха студентите ни?

Истината е, че с прах в очите като обещания за нови работни места и нови инвестиции в бизнеса няма да можем да ги задържим. А дали трябва?

Намалелият брой младежи, останали в България, сякаш се бият в гърдите „Не съм избягал“, с някаква криворазбрана гордост. Гордост, която само моряк от потъващ кораб може да разбере.

Да, погрешно е да се разпиляваме по света, но от друга страна каква е грубата действителност? България се бори със зъби и нокти да изплува от безпаричието и единици са успелите по честен път.

Няма изненада в статистиките за студентските бригади. Но най-тъжното е, че няма изненада и в броя трайно емигрирали младежи от България. Докога?