И Оскарът отива при... пак ли?!

В четвъртък светът разбра кои са номинираните за най-престижната награда във филмовата индустрия – добрият стар Оскар.

Видяхме имена, които година след година обикалят публичното пространство като „обичайните заподозрени“. До степен, че чак стават досадни. Няма изненади и тази година.

Отличени са безспорни таланти, но защо Скорсезе, Уди Алън и Мерил Стрийп се въртят на номинации от години? Оставаме с впечатлението, че глътката свеж въздух, каквато бе Дженифър Лорънс, е едно рядко щастие.

Ето например консервативната Академия можеше да отличи феноменалната Скарлет Йохансон, която е само глас в „Her”, но това щеше да е малка революция в номинациите. Революция, жадувана от години.

Никой не може да отрече класата на Мерил Стрийп. Но тя е номинирана за 18-ти път?! Идва ни вече в повече.

Сладникавият Леонардо ди Каприо е подценяван от мнозина, но той все е номиниран и никога не печели. Не е ли време тази порочна линия да бъде прекъсната и да грабне статуетката за „Вълкът от Уолстрийт“?

В цялата суета около победителите обаче най-съществени остават посланията на филмите, достойни за златния приз. И макар лицата в различните категории да са ни до болка познати, историите от лентите са илюстрация на добрия вкус.