Двете страни на монетата: „приятелски огън” по България и нашата демокрация

Изявленията на френския министър на вътрешните работи Manuel Valls, според които намиращите се на френска територия български (и румънски) роми трябвало да бъдат експулсирани, тъй като „тези хора имат коренно различен начин на живот от нашия, който очевидно се конфронтира с местните жители", обиколиха европейските и световните медии. Неговите „сериозни резерви" спрямо присъединяването на България (и Румъния) към Шенген също намериха място в чуждестранните отзиви на думите на политика.

...Министър Manuel Carlos Valls е роден на 13 август 1962 г. в Барселона, Испания; неговият баща е емигрирал в края на 40-те години на миналия век във Франция испански художник, а майка му е швейцарка от италиански произход; благодарение на рода си социалистът говори свободно – освен френски - каталански, испански и италиански.

Познавайки емигрантския корен на французина, много хора, включително и колеги от кабинета, трудно си обясняват ксенофобската, даже расистка (поставя под общ знаменател всички представители на едно етническо малцинство) позиция спрямо български европейски граждани – становище, което Европейската комисия веднага порица. Очевидно Valls не може да бъде пряк последовател на автора на есето „За неравенството на човешките раси" Жозеф Артюр де Гобино (един от основоположниците на съвременния „научен расизъм"), но в думите му прозират някои от тезите на вдъхновилия идеолозите на германския националсоциализъм френски граф.

Неразбираемо е и пренебрежителното високомерие спрямо България – нов, но пълноправен член на Европейския съюз...

Без значение е дали думите на министъра са част от перманентната френска предизборна кампания или изразяват лично мнение. Фактът е, че България продължава да бъде мезе в устата на ретроградната част от „стара Европа". Може да се предположи, че известни британски, холандски, немски, австрийски политици потриват самодоволно ръце, след като получават „попътен вятър" за своята засилваща се антибългарска (и антиромска) кампания не откъде да е, а от столицата на „свободата, равенството, братството".

Солидни медии – авторитетният испански всекидневник El País е една от тях – свързват пряко поведението на Manuel Valls (и на официален Париж) с публикувания на 26 септември в Лондон доклад на британския аналитичен център Demos. Пространният документ (264 страници) има многозначително заглавие: „Демокрацията в Европа вече не може да се приема за даденост" (Democracy in Europe can no longer be taken for granted).

Илюстрацията към информацията за доклада в El País не е случайно редакционно хрумване: върху четири колони се шири зловеща снимка, показваща настръхнали участници в софийското февруарско факелно шествие, посветено на основателя на Съюза на българските национални легиони генерал-лейтенант Христо Луков.

...Авторите на проучването отбелязват с голяма тревога посегателствата срещу исконните демократични принципи, върху които се гради Европейският съюз.

По всички показатели – демократично недоволство и обществено недоверие, корупция и организирана престъпност, правосъдие, свобода на печата, човешки права и отношение към малцинствата – България споделя с една или няколко други държави последното място.

Анализирани са няколко измерения: изборна и процесуална демокрация (политическа стабилност, върховенството на закона, контрол на корупцията - тя изяжда годишно 1% процент от БВП на ЕС, само от данъчни укривания България губи 604 милиона евро на година, 1,6% от БВП, избирателна активност); основни права и свободи; толерантност към малцинствата (отношение към мюсюлмани, роми, хомосексуалисти, имигранти и т.н.); гражданска активност; политически и обществен капитал (приемане на демокрацията, нетърпимост към авторитарното управление, подкрепа на демократичната политическа система, общо доверие в народа, свобода на избор).

Изводът е тъжен: въпреки някои „зелени стръкове", България, Румъния и Унгария са „приоритетните държави", в които демокрацията тепърва трябва да пуска дълбоки корени сред обществото и политическата класа. Не е успокояващо, но би следвало да се знае, че до известна степен това се отнася и за Гърция, Италия, Латвия, Литва, Словакия.

Особено обезпокояващо е наблюдението за възраждането или възникването на екстремистки десни организации, някои от които играят съществена роля в политическия живот на своята страна (може би именно този е „намекът" на отпечатаната на втора страница в най-тиражния испански вестник българска снимка).

Авторите отправят препоръки към ЕС за спиране на отстъплението от неговите основополагащи демократични принципи. Те припомнят член 7 от Договора на Европейския съюз, според който при системно неспазване на тези принципи могат да се отнемат правата на дадена страна членка.

Двата проблема – отношението на част от политическия елит във Франция, Великобритания, Холандия, Германия, Австрия и други съюзнически държави към България и нейни граждани, и нестабилните устои на демокрацията у нас – са тясно свързани. Може би са двете страни на една и съща монета.

Когато жизненото равнище на значителна част от населението граничи с мизерията, когато правоохранителната система буксува пред валяка на видими и невидими главозамайващи корупционни схеми, когато се извършват повече от съмнителни назначения в държавната администрация, когато от най-висока софийска камбанария се приветства откритата намеса на чуждестранни посланици във вътрешните дела на страната, когато опозиционни депутати „присъстват физически, но отсъстват политически" от парламентарната зала... и още редици „когато", свързани с нормалното демократично развитие на обществото, много е трудно да се отстояват националните интереси, включително и в семейната среда на Европейския съюз. Евентуалните аргументи губят сила.

Финансово-икономическата криза ще отмине и това ще намали интензивността на „приятелския огън" по България. Но другото – утвърждаването на стабилни демократични обществено-политически отношения у нас – е по-сложно. То изисква по-дълговременна и изключително упорита възпитателна работа от всички - от обикновения гражданин до министъра.

Има ли готовност и нагласа за подобен херкулесов труд?