Обратно към пълната версия на статията »

Ще ми каже ли някой какво става в България

Ще ми каже ли някой какво става в България
A A+ A++ A


Песимистично отклонение.

В сегашния момент човек може да схване дълбокия трагизъм на казаното от един голям южноамерикански писател: „Тази държава не съществува – роден съм в нея”.Край на отклонението.

...Часове след влаковата катастрофа край галисийската столица Сантяго де Компостела, отнела досега 80 човешки живота (повече от 30 ранени са в критично състояние), председателят на правителството, министри, ръководителите на държавните железници и на предприятието, производител на мотрисите, кралят (с патерици) и кралицата и лидерите на най-големите опозиционни партии бяха вече в тази испанска автономна област, която – отгоре на всичко – на следващия ден (25 юли) трябваше да отбележи своя и на цяла Испания патронен празник – Деня на Сантяго, Свети Яков.

Независимо от бушуващите корупционни скандали, свързани с управляващата Народна партия, със Социалистическата партия и с почти всички останали политически формации, през трите траурни дни в страната и седемте в Галисия планираните партийни и държавни мероприятия, включително и на държавния глава, бяха отложени. Политическата класа се солидаризира с жертвите и техните близки и с над двете хиляди доброволци, които се нареждаха на километрични опашки, за да дадат кръв, с която да се попълнят запасите на болниците, където се оперираха ранените. Без да чака изводите от трите отделни разследвания за причините на катастрофата, правителството вече отдели от държавния бюджет размера на предварителните обезщетения (независимо от глупавото съждения, ширещо се у нас, че България щяла да избегне „испанския сценарий”).

По брой на жертвите трагедията в Сантяго де Компостела не може да се сравнява с тази в рудник „Ораново”: там са загубени за единствения Божи дар – живота – „само” някакви си четирима млади мъже.

Някой може ли да каже защо хортуващият си с бившата люксембургска журналистка и партийна съратничка Вивиан Рединг български президент не отиде в Симитли? А премиерът Орешарски? А Борисов, Станишев, Местан и Сидеров? Впрочем: имаше ли поне един плакат сред онези, които къртеха плочките пред задния вход на парламента, за солидарност със затрупаните в мината мъже? Някой от протестиращите поиска ли да се потърси отговорност – веднага - от собственика на приватизирания рудник, от инспекцията по труда, от синдикатите и от държавата за спрелите да туптят млади мъжки сърца на хора, които дълбаят земните недра за три пъти по-ниско възнаграждение от тази на среден чиновник в софийско министерство? 

Въпроси без отговор.

Има един „шантав” испански журналист, писател, блогер Хосе Мигел Фернандес Лайос. Репортер. Наднича в горещите точки на планетата. След Бразилия, Турция, Египет (чудесни свидетелски писания от тези места) на 18 юли каца София. Репортажът му завършва с многозначителни думи: „Някой може ли да ни обясни България? В следващото си писмо (за подаръци) до Източните царе ще поискам по-малко коментатори и повече преводачи”.

Изглежда, че наистина не достигат „преводачи” от съвременния български политико-парламентарен-правителствен-президентски-протестен език. 

Е, някои се опитват да запълнят празнотата. 

Следвайки професионалните канони, репортерът на „Уолстрийт Джърнал” Шон Карни първо публикува интервю с шефа на изпълнителната власт – премиера Пламен Орешарски, а после с Росен Плевнелиев. Той цитира думите на президента, че бил готов да назначи ново служебно правителство, ако настоящото подаде оставка. Канцеларията на държавния глава излезе с декларация, че думите му били „преиначени”. Но „Уолстрийт Джърнал” явно не принадлежи на някой от българските медийни босове и категорично заяви, че словата на бившия министър в правителството на Бойко Борисов са „точно предадени”.

От „превод” се нуждаеше и възторжената дидактика (със сериозни озвучителни проблеми) на еврокомисаря Вивиан Рединг. Говорителят на Европейската комисия Оливие Баи заяви, че тя не искала да каже това, което каза: „ЕК не взима страна относно случващото се в България” в отговор на въпрос дали ЕК стои зад позицията на еврокомисаря, която се изказа в подкрепа на демонстрантите и разумно ли е ЕК да заема позиция срещу правителство на страна членка.

...Дълъг е списъкът на големите медии, които използваха повода с блокираните в парламента депутати, министри и журналисти (защо в прословутия автобус нямаше избраници от партията ГЕРБ е друго питане), за да информират – подчертано: да информират – за случващото се тези дни в България. Репортерите на Reuters, Associated Press, The Christian Science Monitor, AFP, Bloomberg, Efe и т.н. съобщаваха. Тяхната професионална задача не включваше въпроса на „шантавия” испанец.

Ако можеше намереният от случаен българин (пишещият тези редове) моряшки „френски ключ” на един от плажовете в Сан Хосе на Коста Рика да развие шайбата на тази наша „полудяла себичност” (по Иван Хаджийски), може би истинското европейско поведение на управниците в Испания в трагичните часове и дни, щеше да стигне до „Ораново”; може би щяхме да бъдем нормални европейци, може би даже не бихме се нуждаели от „преводачи”.

Блян? Вероятно. Но... надеждата е последното, което се губи.

Ще каже ли някой – без лозунги и пропаганда - какво става в родината?