АФП: Задънена улица за България след тежки избори

Автор: АФП, Превод: БГНЕС

Българската консервативна партия ГЕРБ на бившия министър-председател Бойко Борисов, свален тази зима под натиска на улицата, спечели предсрочните парламентарни избори в неделя вечерта, но без мнозинство.

Той получава между 29,6 и 32% от гласовете пред своя основен съперник, Социалистическата партия /БСП/– между 25.6% и 26.2%, според няколко социологически агенции. Австрийският социологически институт Сора /SORA/, с мандат от опозицията да направи паралелно преброяване, преброи за ГЕРБ 30.1% от подадените гласове и 26,1% за БСП.

Този резултат, ако бъде потвърден при официалното преброяване, обаче, не дава на консерваторите мнозинство в парламента и да формира правителство за ГЕРБ изглежда твърде гибелно.

Централната избирателна комисия ще съобщи частични официални резултати в понеделник в края на сутринта. Двете други партии, които преодоляха бариерата от 4% за влизане в Парламента, който е от 240 места, са ДПС /турско мюсюлманско малцинство, пояснение на АФП/, с между 9,9% и 13,4 % от гласовете и националистическата и ксенофобска Атака /между 7 и 8,5%/.

За известно време Атака подкрепяше Бойко Борисов след сформирането на правителство на малцинството през 2009 година, но нейния ръководител Волен Сидеров ясно изключи тази опция в неделя, обвинявайки ГЕРБ, "че излъга".

"България има нужда от стабилност и ако партиите са отговорни, те трябва да подкрепят правителство на малцинството", заяви бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. Бойко Борисов още не е казал нищо.

"Ще знаем едва утре със сигурност", коя "ще бъде петата партия и дали ще има такава. Основните опозиционни партии –БСП и ДПС - също може да получат заедно по-малко от 120, или повече от 120 места и това да промени всичко", каза Андрей Райчев от Галъп.

Сергей Станишев, лидерът на Социалистическата партия, призова за "бързи консултации" между парламентарно представените партии без ГЕРБ. ДПС изглежда отворено към идеята.

Лидерът му Юнал Лютфи заяви, че ще улесни "процеса на сформиране на правителство", но без партията на Бойко Борисов. След масовите протести преди три месеца българите гласуваха в неделя без прекалено много илюзии: предизборната кампания, далеч от очакванията им, се изроди в уреждане на сметки между социалисти и консерватори около скандала с незаконни подслушвания.

Както се очакваше, те бяха по-малко пред урните: малко над 50% от 6,9 милиона избиратели с право на глас, според социолозите, срещу 60,2% преди четири години. Ако няма сформирано правителство след изборите, служебното правителство начело с дипломата Марин Райков ще остане действащо до евентуално провеждане на нови избори през есента.

Такава безизходица ще влоши икономическото състояние на страната, най-бедната в Европейския съюз, където ръстът е едва 0,8% през миналата година и че близо един на всеки пет е без работа, по официални данни.

Някои политически анализатори не изключват връщане към социалната криза от миналата зима. Тогава десетки хиляди българи излязоха по улиците на големите градове, за да протестират срещу рязко покачените сметки за електроенергия. Седем души се самозапалиха, шест от тях бяха погълнати от огъня.

Спонтанното движение се оформи под влияние на множество групи на гражданското общество, което влезе в широка мобилизация срещу хроничната бедност, безработицата и корупцията, които тежат над политическата класа и институциите.

"Този вот е на път да се възпроизведе предишния парламент на олигархията и мафията, които ни преследват. Този път ще има барикади, никакви протести!", предупреди един от организаторите на протестите, Ангел Славчев. Стотици демонстранти, някои от които хвърляха камъни и бутилки, се събраха в неделя вечерта пред Двореца на културата в София, където бе пресцентъра за заключителните пресконференции. Те скандираха "Мафия!" и "Боклуци!" или "Всички вън!". Няколко сблъсъка избухнаха с полицията.

В събота разкриването на огромна предполагаема измама увеличи напрежението. Прокуратурата обяви, че иззема 350 хиляди бюлетина, по подозрения, че са отпечатани нелегално за подправяне на изборите.

Социалистите обвиниха ГЕРБ, че ще са искали "да фалшифицират изцяло изборите". Консерваторите отрекоха и видяха в това политически заговор.

Случаите на купуване на гласове, често срещана практика в България, която съблазнява най-бедните и особено сред ромското малцинство, също опорочава изборите.