Обратно към пълната версия на статията »

Посещение в България с Найджъл Фараж

Посещение в България с Найджъл Фараж
A A+ A++ A

Джонатан Ръгман, "The Spectator"

Една неделна вечер, докато се опитвах да избягна гладенето на ризите си, ми хрумна, че би било добра идея да заведа Найджъл Фараж в България или Румъния. Лидерът на (британска антиимиграционна партия) UKIP е убеден, че орди от хора от тези страни са на път да залеят Великобритания, когато рестрикциите паднат през следващата година, така че защо да не отида там с него и да видим дали е прав?


Няколко седмици по-късно, аз направих предложението си. "Но никой няма да дойде тук от Румъния," каза Найджъл. "Те си изядоха транспортните средства." Така че отидохме в България.

"Разглеждат ме доста необичайно", заяви бичът на имиграцията, докато заемахме местата си сред българи с широко отворени очи в самолета за София. "Можете да разчитате на моя глас, сър," тихо го увери стюардът, който пътуваше в обратната посока. "Мога ли да ви донеса ли нещо за пиене?"

Бях уредил на летището да ни посрещнат двойка яки български бодигардове, и отидохме направо от летището до софийския квартал Факултета, циганско гето, в което коне и каруци бродят по калните пътища. "Ще претендирате ли за обезщетение, докато сте тук, Найджъл?", попитах го. "Не, и няма да пътувам с кон и каруца," каза той.

В Факултета, хиляди българи живеят в мизерия, без работа и без централно отопление, така маргинализирани те не си правят труда да изпращат децата си на училище. Г-н Фараж носеше зелено яке от туид, кадифени панталони и кафяви обувки. Приличаше на викториански земевладелец на визита при подчинените си селяни. И така, дали някои от тези български роми ще дойдат във Великобритания в търсене на социални облаги?

"Не сме свикнали с климата, с много дъжд," ни каза един от тях, клатейки глава. "Камъкът си тежи на мястото. Ние обичаме нашата родина." Човекът разказва, че се рови из боклуците, за да храни децата си и семейството му живее в постоянен риск да бъдат пребити от бръснатите глави. Но дори това е за предпочитане пред Великобритания.

"Найджъл, имаме проблем," прошепнах аз. "Ами ако всъщност не намерите българи, които планират да дойдат у нас?"
"Не се притеснявайте, ще намерим," каза Найджъл.

Запознах го с Цветелин Кънчев, ромски лидер и политик, който организира пищно парти в чест на водача на UKIP. Масата беше отрупана с бира, българска ракия, и бутилки Johnnie Walker. След като г-н Фараж седна, закръглен циганин, който пееше като Том Джоунс, запя от едната му страна на ухо, докато саксофонист свиреше от другата. "Представяхме си ви като някакво триглаво чудовище или дракон", каза Кънчев. "И сме щастливи да посрещнем един усмихнат човек."

Дали неговите хора вече резервират автобусни билети до Великобритания? Г-н Кънчев реагира с изумление: "Но тук има британци, които изнасилват и малтретират малки деца! Не че всички британци правите това," добави той бързо. "Не и вие, или Шекспир или г-н Елтън Джон."

Бе поднесена торта, украсена с картинка на Европейския парламент. Фараж избухна в смях, а след малко убеждаване,  представителят на Югоизточна Англия в Страсбург започва да танцува на циганска мелодия с крехка, перхидролена българска блондинка. "Може да се окажете прав," заключи Фараж в прощалната си реч, "че при такава много сплотена общност, като ромите, много малко хора ще дойдат във Великобритания."

Звучеше като промяна отвътре. Докато пътувахме в колата след това, той бе явно впечатлен от хората, чиято гордост от тяхната национална идентичност изглеждаше толкова голяма, колкото неговата. Но може би, добави той, те още не са чували за системата за социални обезщетения във Великобритания. Казах му старата българска поговорка, която обобщава този проблем: "Не е луд, този, който яде баницата. Луд е този, който му я дава."

Но не е ли по-вероятно, продължих аз, българите да се отправят към 19 други страни от ЕС, които вече са въвели неограничени трудови права? Точно толкова голяма опасност, твърди той, е, че българите вече са в Испания и Италия и след разпадането на еврозоната ще се преместят в Обединеното кралство.

На следващия ден го заведох да посети отец Иван Иванов, православен свещеник с посивяла брада, който ръководи сиропиталище за над сто малки деца. "Сигурен съм, че след като пречките за навлизане на трудовия пазар бъдат отстранени, много хора ще отидат," каза отец Иван. "Първата вълна от имигранти може да са гладните и престъпниците."

Даниела Илиева, майка на две деца, каза на Фараж, че се надява да отидат във Великобритания. "Имам приятели, които работят в Англия и те са много доволни от системата," каза тя, очевидно привлечена от перспективата за облаги за семейството си.

На един от най-старите пазари в София, една възрастна жена с насълзени очи каза, че се бои от масовото изселване на цяло едно поколение, но млад безработен мъж, който продаваше мед, заяви, че приятелите са по-важни от парите и самият той би останал в България.

Дори приятелят на Фараж и колега евродепутат, Слави Бинев - шеф на партия ГОРД, го посъветва да не пророкува нашествие. "Българите предпочитат слънчев климат", каза той."Той не знае, и аз не знам," отговори лидерът на UKIP. "Но вижте поляците. Всяко предишно предвиждане на техния брой беше смалено поне 10 пъти."

Вечерта г-н Бинев ни заведе на вечеря в ловна хижа в планината. Червеното вино потече и две танцьорки, Ивана и Лазарина, се появиха по оскъдно облекло. Двете танцьорки, както се оказа, са работили в нощен клуб в Лондон по-рано през тази година, но са били толкова лошо експлоатирани от българските си господари, че брояли дните до полета за дома. "Там ни третират като втора класа граждани," каза Лазарина. "Времето беше лошо, храната е лоша и аз започнах да губя косата си."
"Аз също загубих косата си!," каза Ивана.

"Света Богородице, ще ти кажа нещо," продължи Лазарина. "Британските мъже са толкова загубени!"

В деня, в който летяхме за дома, бях уредил Фараж да се появи в едно от най-големите телевизионни токшоута. Това беше най-добрият му шанс да опровергае имиджа си на чудовище, но водещата вече му беше наточила ножа. "Не е ли вярно, че вашата страна се е развила исторически... от колонизиране и използване на евтина работна ръка?", попита тя, преди да спомене хугенотския имигрантски произход на името Фараж. "Вие сам са плод на имиграцията!", каза му тя с подигравка в гласа. Нейният решаващ удар? "Не е ли вярно, че без имигранти, у жените във вашата страна ще се появят мустаци, защото ще го докарате дотам да се женят за първите си ?" Тук и самият Найджъл Фараж изгуби дар слово.

В колата, на път към летището, попитах лидера на UKIP, дали посещението е променило мнението му. "Мисля, че това потвърждава моето мнение", каза той, "изложени сме на риск от големи миграционни вълни."

Съвсем не му повярвах.

 

Джонатан Ръгман е международен кореспондент на Channel 4 News.

 

#Фараж #България #имиграция #Великобритания #мерки #Слави Бинев #Цветелин Кънчев