„Фигаро“: България – задънена улица за най-бедните мигранти
От Le Figaro, превод: БТА (със съкращения)
Членка на Европейския съюз, но не и на шенгенската зона, България е само транзитна държава за нелегалните мигранти.
Всички, които са подслонени в центъра за настаняване към агенцията за бежанците, се оплакват от теснотията, напрежението в отношенията с охраната и разнебитеното оборудване.
Те обаче са свободни да идват и да си отиват за разлика от центровете в Любимец и Бусманци, където настаняват и определените за експулсиране.
„Всички чужденци, търсещи убежище в България, са бедни, а и малко объркани, при това страната рядко е крайна цел за тях“, каза Илиана Савова от Българския хелзинкски комитет.
Според самите бежанци единственото предимство на България са ниските цени и възможността лесно да преминат границата с Турция.
Неназован служител от отдела по миграцията в българското вътрешно министерство посочи, че каналджиите рядко искат над 1000 евро, понякога за да покажат пътя на цяло семейство нелегални.
Приютени от Националната агенция за бежанците споделят, че за преминаване в Гърция - страна от шенгенската зона, им искали до пет пъти повече.
Понякога България се превръща в задънена улица за търсещите убежище. Молби подават близо хиляда души годишно – главно афганистанци, иракчани, арменци и иранци, а отскоро и африканци.
Най-много 10% получават политическо убежище, а останалите понякога с години се лутат из лабиринтите на местната бюрокрация, преди да се решат да заминат – най-често пак нелегално – в посока Западна Европа.
Несъвършенството на законите – един кандидат например може да подава молби неограничен брой пъти, а също и недостатъчната административна организация спомагат в България да се формира общност от хора без документи – с изтекъл срок за пребиваване в страната. Те живеят на групи, понякога се нанасят самоволно в безстопанствени жилища.
Повечето работят „на черно“, други се занимават с дребни далавери, някои стават наркомани и клошари.
Мигрантите, пребиваващи в България, обаче я наричат „хубава страна“ въпреки несигурните условия за настаняване, ниската минимална заплата и тежките понякога погледи на местните жители, пише изданието.
„Те казват, че са оставили зад себе си „един ад“ и се опитват да ни убедят, че искат трайно да се настанят в най-бедната страна от ЕС. При все че лицата им светват, щом споменеш за Париж, Лондон и Амстердам...“