Чистотата е болна тема на България.
Все чистим и все тънем в мръсотия.
Кампанията, която се организира всеки април от години, е сред многото противоречиви инициативи у нас.
На първо място, като гражданин на България аз плащам данък смет.
На второ място, изхвърлям си отпадъците на правилните места, и то разделно.
На трето място, луди пари се хвърлят за популяризиране на една „кауза“, като те могат да отидат за далеч по-смислени екоинициативи.
Затова няма да чистя на 20 април!
Безсмислието на тази кампания идва не от иначе благородната идея да почистим на нехайниците, които замърсяват в останалото време на годината.
А от това, че българинът няма психика за чистота. През април ще почистим, но през май пак ще е мръсно.
Защото в кампанията чистят само онези, които не замърсяват, които имат съзнанието за отговорност към околната среда и най-малкото – чувство за естетика.
Защото съседката, която си изхвърля боклука през балкона, няма да почисти после. Гарантирано.
Защото на българина му липсва нещо основно. Нещо толкова „европейско“. Съзнанието за чистота.

София:
Смолян: