"Икономист": Българският ток, протестите и неочаваната оставка

От: "Икономист", превод: БГНЕС

"Ако финансовият министър падне, същото ще стане и с правителството", коментира колоритният български премиер Бойко Борисов преди три години. На 18 февруари т.г. той уволни Симеон Дянков – министъра на финансите, който освен това бе вицепремиер. Два дни по-късно Борисов подаде оставка, а кабинетът падна.

Бившият борец, бодигард и шеф на полицията се надяваше да стане първия преизбран министър-председател след падането на комунизма. И това не изглеждаше никак трудно.

През последните две седмици хиляди българи излязоха по улиците, първоначално в знак на протест срещу цените на тока и горивата. В определен етап демонстрациите станаха насилствени и се превърнаха в общи антиправителствени действия. Хората се събираха пред парламента, скандирайки "мафия" и "оставка". Десетки бяха ранени. Още толкова арестувани. Двама се подпалиха сами.

Ден преди да подаде оставка Борисов обеща "да се бори докрай". Надяваше се да потуши протестите, като уволни г-н Дянков – бивш икономист от Световната банка, спечелил уважението на колегите си, но не и това на българското общество, основно заради затягането на коланите. Министърът успя да изстиска дефицита от 2% през 2011 до 0,5% през т.г. Съкращенията на заплатите и пенсиите обаче направиха народа още по-беден. Близо 22,3% от населението днес живее под прага на бедността.

Г-н Борисов опита да снижи напрежението, като отговори на част от исканията. Не се съгласи с отказа на Дянков да изпрати близо милиард лева субсидии на фермерите до април, когато ЕС ще изпрати средствата. Земеделците също заплашиха да протестират, което можеше да увеличи днешния брой на демонстрантите значително. Пренебрегвайки своя подчинен, Борисов реши да изплати субсидиите, като емитира дългове, за да запълни дупката.

В отговор на исканията за експулсиране на трите чуждестранни електроразпределителни фирми той заяви, че лицензът на ЧЕЗ ще бъде отнет заради системни нарушения. (Чешката компания обаче отхвърли всички обвинения и определи хода на правителството като грубо нарушение на правните норми). Борисов предложи на държавния регулатор и поевтиняване на тока с 8%.

Но протестиращите изглежда не останаха доволни. Вечерта преди премиерът да подаде оставка демонстрациите бяха изключително насилствени. "Няма да участвам в правителство, под чието управление полицията бие хора", настоя министър-председателят.

Редица обществени проучвания сочат, че подкрепата за опозиционната БСП е равна с тази на ГЕРБ – дясноцентристката партия на Борисов. Според данните на Галъп ГЕРБ се радва на близо 22% от доверието на избирателите, което е спад с около 2% спрямо януарските резултати. Социалистите пък печелят симпатизанти – от 19,7 на 22%.

Неочакваната оставка на Борисов изненада всички опозиционни партии. Социалистите дори нямат кандидат за премиер. Росен Плевнелиев – президента на страната, вероятно ще настоява за избори през април или май, докогато ще управлява служебен кабинет. Борисов няма да бъде част от него. Вместо това той ще се съсредоточи върху усилията да си спечели обратно политическата подкрепа, която изгуби през предходните седмици.