81 години от Варшава '44: Трагедията на една идеалистична съпротива

Преди 81 години полската столица преживява своето второ въстание по време на окупацията си, през което града е почти изцяло и целенасочено унищожен.

Това е и причината днес Варшава да изглежда толкова странно нова като за стар европейски град.

Въстанието започва в изключително неподходящ момент в развитието на войната за тези, които го започват и с цели, които са крайно идеалистични.

От стратегическа гледна точка започва твърде рано, за да може да се намеси настъпващата Червена армия от Изток, която вече е към края на своите настъпателни възможности, след началото на операция Багратион, започнала Юни месец. Към първи Август части от бившия Съветския съюз са все още под контрола на Нацистка Германия, независимо от разгромяването германските група армии център покрай Багратион.

А за своето оцеляване и успех, полските въстаници разчитат прекалено много на военното движение на Съветския Съюз, същия този Съветски Съюз, който преди 4 години им унищожава държавния и обществен елит в Катинската гора и самите въстаници във Варшава към този момент добре знаят това.

От битката за Сталинград целия свят разбира, че градските боеве са свързани с прекалено много жертви за настъпващите и всички ги избягват, а успеха на Червената армия се дължи именно на способността да разгръща своя огромен потенциал на широкия пуст терен на днешните Беларус и Украйна, където Нацистката военна машина може и да нанесе много жертви в хода на атаката, но в крайна сметка няма количествения капацитет да удържи мащаба на тези атаки. В този смисъл, логиката че Варшава е някаква важна цел в по-голямата картина за движението на Червената армия не е напълно оправдана, защото това е още един голям град, в който настъпващите нямат намерение да се забиват, защото там не могат да доминират така, както могат да го направят на открито.

От друга страна Нацистката машина е навлязла в дори още по-грозна нова своя версия след неуспешното покушение срещу Хитлер на 20 Юли същата година. След този провален атентат веднага започва вътрешнополитическа реформа, която засилва още повече партийното влияние и идеологическата логика при взимането на каквито и да е решения на всички нива. Това отваря възможност за всякакви паравоенни партийни кадри да доказват своята лоялност в изпълнението на различни задачи, но вече с още по-големи правомощия и по-широка държавна подкрепа.

А изтласкването на Нацистка Германия от днешните Беларус и Украйна докарва в тила огромен брой опитни командири на по-ниско ниво, които не са способни да водят конвенционална война срещу организирана военна сила, но са се специализирали в това да водят битки срещу партизани заедно с колаборационистите и да унищожават градчета, села и местното им население. Това и причината, поради която се отделят толкова много ресурси за унищожението на Варшава в рамките на цели 2 месеца с ресурси, които иначе би следвало да се използват за да се спре военния напредък на съюзниците по огромния фронт, навсякъде по който има остър дефицит от всяко естество.

Всичко това обрича въстанието във Варшава да се превърне в поредния отчаян и кървав епизод в историята на Полша през този период, но въпреки това то винаги ще бъде основен момент в националната идентичност на тази страна, свързан с непримиримостта към чуждата окупация и борбата за свобода, независимо от условията и шанса за успех.

Текстът е публикуван като авторско мнение; заглавието е добавено от нашия редакционен екип и не отразява непременно гледната точка на Novinite.bg.