„Файненшъл Таймс": Доматената революция в България

Автор: Тони Барбър, „Файненшъл Таймс"; Превод: БГНЕС

Украйна имаше своята Оранжева революция, докато Грузия - Революцията на розите. А ако дългокосият поет Николай Колев, който бе дисидент по време на комунистическия режим, успее да си проправи път, България скоро ще има своята Доматена революция.

Николай Колев, по-известен като Босия, беше арестуван във вторник в София, след като хвърли само един домат по сградата на българския парламент. Това е протест, каза той, срещу растящата корупция във властта.

Днес Доматената революция има хиляди привърженици във Фейсбук. „Доматеният митинг" е планиран за събота следобед пред парламента, но полицията няма да остави нищо без контрол.

Докато вървях тази сутрин край величествената сграда, в която се събират депутатите, нямаше как да не видя наоколо десетки облечени в черно жандармеристи. Те са напълно подготвени да се справят с всеки прибързано хвърлен домат.

Около 100 души се събраха за кратко, скандирайки: „Мафия, мафия".

Колко ли българи ще дойдат в събота на протеста? Георги Кадиев, непредубеден член на опозиционната Българска социалистическа партия, подозира, че ще го сторят малцина.

Все пак гневът и разочарованието на Николай Колев от политическата класа на България е успяла да трогне избирателите, каза ми Кадиев в едно кафене в близост до НС. „Хората вече не вярват на държавата. Дали България е по-малко корумпирана отпреди четири години? Определено не".

За да бъде арестуван Колев, бяха необходими 40 полицаи. Това е показно за държавната власт, което вероятно напомня на поета за лошите стари времена при управлението на Тодор Живков – комунистическия диктатор, управлявал България от 1954 до 1989 г.

Любопитен пример за нишките, които свързват българското минало с настоящето, е фактът, че мъжът, служил като бодигард на Живков, е Бойко Борисов – днешния министър-председател.

Структурите и идеологията на комунизма, разбира се, са изчезнали много отдавна от България. Но зрелите обществени дискусии за комунистическото минало на страната, изглежда, тук отсъстват по-често, отколкото в останалите централно и източноевропейски държави, опарили се от същото.

Въпреки това следите от този период от българската история не са трудни за откриване. Пред офиса на Вежди Рашидов – министъра на културата, грабва погледа ми галерия със снимки на българите, заемали поста преди него. Сред тях е името на Людмила Живкова – дъщерята на Живков.

Като един необикновен комунист, тя печели слава, като бележи богатите, многовековни, некомунистически културни традиции на България. Отива си внезапно през 1981 г. на едва 39-годишна възраст. Щеше ли тя, чудя се, да подкрепи Доматената революция?