Ходът на президента по казуса „Марковска“ – прецедент в българската история

Напускането на президента Росен Плевнелиев на церемонията по полагане на клетва от конституционните съдии, с което осуети встъпването в длъжност на скандалния съдия Венета Марковска, е прецедент в българската история.

Оттеглянето на президента се случва за първи път и е прецедент в историята на Конституционния съд от 1991 г., когато е основан, информира БГНЕС.

Президентът Росен Плевнелиев си тръгна, след като първите трима, избрани за конституционни съдии, положиха клетва - Георги Ангелов, Борис Велчев и Анастас Анастасов.

Така Венета Марковска не успя да положи клетвата си като конституционен съдия, защото в Закона за КС е записано, че клетвата се полага само в присъствието на президента.

Оттеглянето на президента се случва за първи път и е прецедент в историята на Конституционния съд от 1991 г., когато е основан. В Закона за КС е записано, че клетвата на съдиите се полага само в присъствието на президента.

Държавният глава поиска думата за кратко слово точно преди да дойде реда на Венета Марковска да положи клетва. Тогава той обяви, че няма да присъства и припомни съмненията, които се появиха за моралните качества на един от избраните, без да споменава името й.

Той припомни, че я е призовавал да положи клетва, след като се изчисти името й, а и самата съдийка също е поискала това.

Българският президент посочи, че не трябва да има и капчица съмнение за нито един от кандидатите. Той изтъкна, че репутацията на Конституционния съд е най-важна за държавата и демокрацията и тя се базира на всеки един от неговите членове. Затова и в него трябва да влязат най-достойните.

Росен Плевнелиев посочи, че се чувства още по-убеден да не присъства на полагането на клетва и след като е получил писмо от прокуратурата.

„Получих писмо от прокуратурата, което ме прави още по-убеден в решението си днес да не присъствам на клетвата на последния от новите кандидати", каза той.

Плевнелиев е категоричен, че съдиите са призвани да осигуряват върховенството на Конституцията и президентът, като обединител на нацията, не може да допусне, доброто име на съда, призван да бъде бранител на основния закон, да бъде поставено под въпрос. В българските граждани и в европейските ни партньори не трябва да има и капчица и сянка на съмнение за нравствените качества на всеки един от конституционните съдии.

„Считам, че е мой дълг да не допускам превръщането на Конституционния съд в заложник на лични интереси и да бъде подкопано доверието на гражданите и институциите", каза Плевнелиев.

Той подчерта, че това ще има негативи в България и извън нея. Държавният глава поздрави останалите съдии и изтъкна, че Конституционният съд е стожер на демокрацията.

Единственото, което каза Венета Марковска след всичко това, бе отрицателен отговор на въпроса дали ще се оттегли, тя не обясни обаче защо, както и не обясни защо дойде да положи клетва като конституционен съдия, въпреки че сама заяви, че ще го направи едва след като бъде изчистено името й.

Главният секретар на КС Енита Еникова заяви, че оттук нататък със сигурност ще се пристъпи към нов избор на съдия в Конституционния съд. Тя припомни, че Венета Марковска е избрана от квотата на Народното събрание и той ще реши какво ще се прави.

По-рано Висшият съдебен съвет (ВСС) освободи Венета Марковска като съдия и заместник-председател на Върховния административен съд. Гласуваха 22 членове на съвета, от тях 18 – „за", 2 „против" и двама се въздържаха.

Според закона клетвата се полага в присъствието на президента, председателя на Народното събрание, на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. След това съдиите встъпват в длъжност.

На 31 октомври без дебати депутатите избраха зам.-председателя на НС Анастас Анастасов и Венета Марковска, зам.-председател на ВАС, за членове на КС от парламентарната квота.

След избора Европейската комисия (ЕК) обяви, че може да изготви допълнителен доклад за правосъдието и вътрешните работи в България и преди края на следващата година. Предупреждението дойде по повод новите съдебни назначения. От ЕК посочиха, че има сериозни съмнения за търговия с влияние и корупция по отношение на един от кандидатите, без да посочват име.

Така Венета Марковска бе изслушана в парламентарната правна комисия и там сигналът, който не бе проверен с мотива, че е анонимен, бе наречен от нея донос.

След това по време на скандала на ЕК й се наложи да посочи, че изявлението е официална позиция. Ден след като лично пък вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов каза, че „това не е официална позиция на ЕК, която да е излязла към България“.

Премиерът Бойко Борисов заяви, че „ако сигналът срещу съдия Венета Марковска е донос, това е много грозно, много обиждащо, но ако има капка истина в това, правилното е тя да се оттегли, това е нейно право“.

Няколко дни по-късно той бе дори и по-категоричен, като каза, че молбата му е Марковска да се оттегли, след като се създаде такъв огромен шум, и да продължи да бъде съдия.

На 8 ноември президентът Росен Плевнелиев каза, че би предложил да се помисли за КС, с изключение на Марковска, „бих препоръчал всички останали да се закълнат бързо, за да може той да работи в нормален състав“.

„Първо трябва да прочетем Конституцията, в нея пише, че в КС трябва да влязат само най-достойните, с много висок морал хора“, продължи президентът.

По неговите думи това, че в обществото вече има съмнение, е проблем само по себе си.

„Но не съм аз този, който ще посочи „Да“ или „Не“ в казуса с Марковска, надявам се, че тя сама за себе си ще прецени. Има нужда от много бързо решение в момента, не от административни процедури и протакания“, каза още президентът.