Обратно към пълната версия на статията »

България да стои далеч от обединенията в Еврозоната, смятат икономисти

България да стои далеч от обединенията в Еврозоната, смятат икономисти
Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика. Снимка: ime.bg
A A+ A++ A

За България към момента договорките и предложенията в Еврозоната не са задължение за приемане на каквото и да е било, тъй като в този момент страната има единствено възможността да се присъедини доброволно към общия банков надзор, заяви главният икономист от Института за пазарна икономика Десислава Николова.

По думите на Николова българското правителсвто все още не е взело решение дали страната да предприеме такива стъпки, но според икономистите България трябва да стои настрана от всички тези различни обединения и съюзи, които се оформят, предаде БНР.

Идеята за единен банков надзор е следствие от решението на Еврозоната и на европейските институции да подпомагат директно с финансови средства банките в Еврозоната, които имат ликвидни, а може би и по-сериозни проблеми, коментират от Института.

„Към момента българската банкова система е изключително стабилна, както се вижда и от анализите на Централната банка, а и от самите показатели, което предполага и липсата на една такава нужда от евентуално финансиране в средно и краткосрочен план за нашите банки, т.е. те нямат нужда от спасяване", обясни Николова.

Тя допълни, че общият надзор на банковите системи ще се осъществява от националните банки.

„Въпросът с филиалите на банките, които имат дейност в Еврозоната и България е, че най-вероятно те ще трябва да подават много повече информация и за своите дъщерни дружества, тъй като ще се прави анализ на цялостната банкова система", коментира Николова.

Според нея, другото, което би могло да повлияе на банковата система в България, е начинът, по който ще се финансира тази нова функция на Европейската централна банка.

„Към момента планът е тя да се финансира чрез такси на поднадзорните банки, т.е. няма да се заделят средства от европейския бюджет, а ще се премине към едно странично финансиране", разясни икономистът.

Николова обясни още, че при лихвите в България цената на кредитния ресурс, който имаме, се определя от няколко фактора, като, от една страна, това е цената на този ресурс на международните пазари, но от друга страна, вътре се включва и оценка на съответните странови рискове, кредитни рискове на крайния кредитополучател и е нормално все още лихвите да са по-високи от тези в други страни на ЕС.

По отношение на това как би се повлияла конкурентоспособността на страната Николова обясни, че по-скоро би имало положителни ефекти, ако България стои настрана и не участва в различните обединения в еврозоната.

„Ако България се присъедини към тях те ще нарушат нашата конкурентоспособност, защото ние няма да имаме свободата да станем по-конкурентоспособни. По отношение на банковия съюз - не виждам пряк ефект върху конкурентоспособността ни. Ползите от едно такова присъединяване ще бъдат много малко на фона на потенциалните разходи, които ще трябва да поемем по отношение на участие в тези спасителни фондове", беше категорична тя.

#Институт за пазарна икономика #Десислава Николова #ЕС #Европейски съюз #институции #Европейска централна банка #еврозона #банки #банков сектор #ЕЦБ #банкова система