Обратно към пълната версия на статията »

Финландия и българската сага „Шенген“

Финландия и българската сага „Шенген“
A A+ A++ A

Предпоследното препятствие по пътя към бленувания от България Шенген отпадна в средата на ноември, когато Финландия официално „смекчи“ позицията си по отношение на поетапното ни присъединяване към европейската свободна зона – или поне така изглежда.

Северната страна се съгласи на предложения от Франция и Германия компромис, макар че подобно на други западноевропейски страни продължава да се съмнява, че с румънците сме дорасли за Шенген.

„Трябва да видим напредък от страна на Румъния и България, преди да вземем решението си през  март“, подчерта Пейви Пиетаринен, експерт от финландското вътрешно министерство, миналата седмица в Хелзинки пред журналисти от Novinite.bg, Novinite.com (Sofia News Agency) и вестник „Труд“.

Преразказвайки официалната позиция на страната си, тя заяви, че от България и Румъния се очаква да покажат напредък в борбата с корупцията и в укрепването на съдебната система, преди Финландия да се реши да подкрепи двата последователни хода идната година, които ще открехнат вратата ни към Шенген – частичното присъединяване през март и отварянето на сухопътните ни граници през юни.

За тази цел страната ще разчита да види резултатите от междинния доклад за напредъка ни по механизма за сътрудничество и проверка.

Финландия държи да сме наясно, че позицията й досега е била напълно принципна и не е била продиктувана от никакви вътрешнополитически съображения и междупартийни борби за надмощие. Що се отнася до „смекчаването“, то, изглежда, е резултат на традиционната финландска политика за търсене на консенсусни решения.

„Ние смятаме, че всяка страна членка трябва да спазва правилата, които заедно сме създали. Ако една страна е поела ангажимент, тя трябва да го спазва“, обясни Пиетаринен. България и Румъния имат да изглаждат някои неща, с които други държави от Шенгенското пространство са се справили отдавна, следователно според Финландия трябва да сме така добри да наваксаме и с тях, след като вече сме се справили с техническите изисквания.

Правилата чисто и просто трябва да се спазват, както трябваше да е и в еврозоната.

В нашия случай става въпрос, разбира се, преди всичко за борбата с корупцията.

Преди година попитах финландския посланик в София Таря Лайтиайнен как страната й се е преборила толкова безпрекословно с корупцията. Наивно формулиран въпрос, на който тя отговори, че Финландия не е имала историческите предпоставки да страда от сериозни корупционни проблеми.

Миналата седмица имах възможността да задам друг въпрос на председателя на финландския клон на Transparency International Пенти Макинен: Колко време ще е необходимо на България да се доближи до финландското ниво на справяне с корупцията. Отговорът му беше, струва ми се, дипломатичен: около 20 години.

Трудно е да се „преборим“ с явления, които са дълбоко залегнали в бита и културата ни. Като че ли е по-удачно да се говори за израстване: бавно и сигурно израстване, което обхваща всички слоеве на обществото. А това означава, че едва ли ще постигнем качествен напредък просто с определено количество общи политически декларации, дела, та дори и присъди за някакъв отрязък от време.

Когато през пролетта беше съставено новото (по традиция коалиционно) финландско правителство, медиите в страната отразиха с широко негодувание факта, че част от преговорите между партиите се проведоха „на тъмно“.

Почти невъзможно е за финландски политик да излезе с номера от типа на „няма да коментирам“ или „питайте ме за магистралите“. Което показва, че обществото там е израснало достатъчно, за да отстоява принципите си на прозрачност и егалитарност по съвсем естествен начин – в повечето случаи без отделните му членове дори да се замислят да нарушават правилата.

Показва го донякъде и последното изследване на Transparency International, според което страната предвидимо продължава е почти изчистена от корупция. България за съжаление се утвърждава като едноличен лидер по корумпираност в Европейския съюз и на този етап изглежда далеч по-реалистично да се опитваме да израснем до нивото на съседите си, отколкото да се съизмерваме със „светлите примери“ от Западна Европа.

По време на скорошното си посещение във Финландия Цветан Цветанов за пореден път изтъкна пълната техническа готовност на страната ни да влезе в Шенген – макар че за тази техническа готовност се знае отдавна.

Опасявам се, че управляващите ни не са съвсем способни да осъзнаят проблеми, които не е възможно да бъдат технически и схематично представени, а това важи до голяма степен за корупцията. Защото би било наивно да измерваме справянето с нея в брой обвинителни актове или в „политическа воля“, в точки и подточки от един или друг доклад.

Ако правителството ни има за (само)цел да присъедини България към Шенген, то тя е почти постигната – остава само позицията на Холандия по въпроса да „еволюира“, както вчера се изрази министър Николай Младенов, и да излязат благосклонни следващите междинни доклади.

Неясно е колко време предстои да еволюираме, за да сме готови и на ниво съзнание.

#Шенген #корупция #Финландия #България #Румъния #Цветан Цветанов #Холандия #Европейският съюз #шенгенското пространство