„Уолстрийт Джърнъл“: Българският урок за евроскептиците

От: „Уолстрийт Джърнъл"; Превод: БГНЕС

Правителството в София обяви, че отлага плановете си да въвежда еврото, което трябваше да се случи след 2015.

„Нашето мнение и това на обществото се промени“, аргументира се финансовият министър Симеон Дянков.

„В момента не виждам никакви ползи от евентуално членство в еврозоната. Единствено разходи“, заяви той.

И това според някои е поредното доказателство за необходимия и сигурен крах.

Известният британски сайт HousePriceCrash.co.uk извести за спектакъла на най-бедната страна в Европа, като заяви на валутния клуб „да се разкара“.

„Раша Тудей“ – англоезичният глас на Кремъл, нарече Симеон Дянков финансов експерт, казал на Европа: „Не искаме еврото ви, защото великият ви проект е тежко увреден, изграден върху пясък и същинска катастрофа“.

България обаче не каза нищо подобно. Както Симеон Дянков вече сподели пред „Уолстрийт джърнъл“, „обществото с право иска да знае кого ще трябва да спасява, след като се присъедини. Твърде рисковано е за нас и също не е сигурно какви правила ще има след година или две“.

А да се спори с тези тревоги е трудно. Но позицията на София отразява скорошните развития на континента, чиито лидери използваха средиземноморската криза като причина да загърбят основополагащите споразумения на валутния съюз, и по-специално забраните на спасителните планове, за да създадат фискален такъв.

Въпреки това България избра да запази фиксирания курс на лева спрямо еврото.

Защо ли? Защото работи. Страната въведе практиката през 1997 г., когато обвърза валутата си с германската марка, с което отговори на колапса на Съветския съюз и на краха на своята банкова система. Инфлацията по това време бе трицифрена.

Само през 1996 г. левът се срина с 560%. До края на следващата година средният български доход бе по-малко от 30 долара месечно – недостатъчно дори за чифт Levis, да не говорим за разходите на домакинствата.

Всеки лев в обращение оттогава е подкрепен на 100% с валутни резерви в Българската народна банка – първоначално в марки, а по-късно в евро. Тази практика е известна като валутен борд и е много по-силна от обикновения фиксинг на валутния курс.

Средната реална работна заплата се увеличи с над 1000%, откакто София въведе борда си, до над 400 щатски долара в днешно време. Икономическите реформи позволиха действително повишаване на производителността и не доведоха до ръст на инфлацията, която от 1997 г. насам е едноцифрена.

Българският валутен борд принуди правителството да контролира разходите, тъй като централната банка няма свободата да печати пари.

България днес не само изпълва Маастрихтските критерии за членство в еврозоната. Ако се присъедини към клуба, тя ще бъде един от звездните му членове, с публичен дълг от под 20% от БВП.

Подписалите Маастрихтския договор страни потъпкваха обещанията си още от началото. Но фиксираният курс на българския лев спрямо еврото и изискванията за резерв елиминираха този избор.

Икономистът от Университета „Джон Хопкинс“ проф. Стив Ханке, който създаде валутния борд в България и в ред други държави в региона, твърди, че от месеци препоръчвал на София да стои далеч от еврозоната. Но това нямало нищо общо с т.нар. заплаха от еврото.

„Те са част от това, което лично аз наричам „единната еврозона“. Това означава, че се ползват с предимствата на европейския валутен съюз, без да се налага да членуват в агонизиращия политически и фискален клуб“, коментира експертът.

„Левът е клонинг на еврото. Същият е като него. Нещо като вот на недоверие към единната валута. И е потвърждение на техния суверенитет да контролират валутния си режим. Нищо повече“, допълва Стив Ханке.