Президентът на ICANN Род Бекстрьом: Страхотно е, че България се вълнува силно от домейните на кирилица

Интервю на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) с Род Бекстрьом, изпълнителен директор и президент на ICANN (Интернет корпорация за фиксираните имена и числа), неправителствена организация, занимаваща се с различни задачи по поддържането на Интернет, които преди това са се извършвали от името на правителството на САЩ чрез други организации.

Освен това Бекстрьом е автор на книги и предприемач в областта на високите технологии. Бил е директор на Националния център за киберсигурност в САЩ. Преди това е председател на TWIKI.NET, компания, поддържаща уики приложения. Той е съавтор на бестселъра „Морската звезда и паякът". Бекстрьом посети София през ноември 2011 г. за срещи с българската Интернет общност.

За пръв път ли идвате в България? Как премина визитата Ви в София?

Всъщност това беше второто ми посщение в България. За пръв път бях в София преди 27 г. - през 1984 г. Сега има страхотен контраст оттогава.

Радвам се да видя забелецжителния напредък на България. София днес е един много различен град.

Бяхме в София, за да разясним програмата на ICANN за общите домейни от първо ниво (generic Top Level Domain – gTLD)* – отварянето на „правото на точката" (right of dot) в интернет, както и да засилим отношенията си с българската интернет общност, държавата, гражданското общество и бизнеса.

Успяхме да направим всичко това за 24 часа, което беше страхотно благодарение на посланика ни Вени Марковски.

България все още се опитва да получи одобрение за така желания интернет домейн на кирилица .бг, въпреки че той вече бе отхвърлен заради визуалната си прилика с бразилския домейн .br. Как изглежда от Ваша гледна точка този стремеж? Бихте ли посъветвали българите да се откажат от .бг и да потърсят други варианти?

Определено бих посъветвал хората в България да потърсят нещо друго. Първоначалната кандидатура за домейна на кирилица .бг беше неуспешна.

Работата на ICANN като организация е да прилага политиките, разработени от глобалните общности. Тези общности не позволиха одобрението на .бг като домейн на България на кирилица заради вероятността от объркване. Така че смятам, че българите могат да се върнат малко назад и да изберат за какъв друг домейн да кандидатстват.

България например може да кандидатства за име на домейн на кирилица, състоящо се от три букви. Или пък за .българия. Наистина зависи от българската интернет общност.

Страхотно е, че местната общност наистина се вълнува от този въпрос.

Българското правителство участва в изготвянето на нашата политика, или това, което наричаме, Комисия за консултиране с правителствата, но се надяваме, че още повече хора от България – потребили и фирми – ще се включат в ICANN, за да дадат своя принос в определянето на политиките, които искат да видят на практика в бъдеще.

Зам.-министърът на транспорта и ИТ Валери Борисов заяви по време на посещението Ви в София, че България може да кандидатства за домейна .бг по дългата процедура, каквото и да означава това. Какви все пак са шансовете на България да получи домейна .бг?

Ще има кръгла маса на тази тема в София на 4 януари 2012 г., където общността ще се събере, сигурност в присъствието на зам.-министъра, и ще може да обсъди различните възможности.

Има поне три основни възможности за действие в тази ситуация по отношение на желания от България домейн на кирилица .бг.

Първата е да се изчака да се променят политиките, да се участва в променянето им и след това да се кандидатства отново. Това може да отнеме години.

Втората възможност е да се измисли друго име на домейн, с което да се кандидатства – независимо, дали е с три букви или пък цялото име на страната .българия.

Третият вариант е изцяло да се изостави тази концепция и да се премине към коренно нова идея – нов вариант за общ домейн от първо ниво (gTLD). Така че наистина зависи от обществеността в България да вземе това решение.

Това, което ние ще направим в ICANN, е да администрираме по професионален и честен начин всеки един процес, одобрен от Борда.

А, между другото, България не беше единствената, чиято кандидатура за домейн, който не е на латиница, беше отхвърлена заради визуална прилика със същестуващи домейни. Имаше и други такива случаи.

Другите страни "по-добре" ли се справиха с отхвърлянето на кандидатурите им за желаните от тях домейни?

С много от кандидатурите за интернационализирани имена на домейни (IDNs – т.е. домейни, съдържащи поне един символ, който не присъства в английската версия на латинската азбука) не е имало проблеми, защото не са създавали предпоставки за визуално объркване.

Например домейна на Обединените арабски емирства е дълга поредица от арабски писмени знаци, които няма как да се сбъркат с нещо друго, така че те получиха одобрение. Вече има 30 различни интернационализирани имена на домейни в Интернет.

Говори се и за възможности за домейн като .софия, .пловдив на кирилица. Каква би била ползата от тях, според Вас?

Не е работа на ICANN да преценява ползите, нашата работа е да отворим системата за интернет домейн за иновации.

Така че ако има издържана кандидатура, която е съгласувана с всички правила, тогава, да, би било възможно да се създаде домейн като .софия. Но кандидатстващите да решат, дали би имало смисъл за потребителите тук, и дали имат работещ бизнес модел за такива домейни.

Тъй като споменахте интернационализираните имена на домейни – как върви процесът по въвеждането им? Все пак през последните 20 г. нещата бяха „ясни" – глобализация –интернет – английски език – латинска азбука. Как интернационализираните домейни революционализират интернет в един по-широк контектс?

Смятам, че просто е от значение за хората по света да имат възможността да създават имена на домейни, изписани изцяло на тяхната писменост. Така че тези възможности сега са много популярни, както на теория, така и на практика. И ние се радваме да видим домейни, изписани само с китайски или арабски знаци.

Наскоро одобрихме седем различни вида писменост за Индия, защото там има толкова много езици. Хората по света наистина оценяват програмата за интернационализираните домейни.

В този смисъл разбираме, че хората в България са разочаровани, както сме и ние. Но трябва да прилагаме правилата на интернет за стабилност и сигурност, които са разработени от глобалната общност.

Как ще изглежда според Вас интернет след 5-10 години – да речем, с навлизането на Web 3.0, или т.нар. семантична мрежа?

Преди 10 години не си представях появявата на Фейсбук, не си представях появата и на Туитър. Мисля, че ще станем свидетели на повече изненади и иновации.

Надявам се да видим някои вълнуващи нови продукти и услуги, идващи от България.

Например на телефона си имам мобилно приложение за 360-градусови снимки, което е измислено в Ливан.

Иновациите идват от целия свят и това ще бъде една от тенденциите в следващите 10 години.

Вие сте един от водещите световни експерти по кибер сигурност. Какво е състоянието й в световен мащаб? Постоянно се говори за важността на кибер сигурността, а в същото време не са се случили катаклизми заради кибер престъпността...

Наскоро имаше големи загуби в Европа, тьй като бяха откраднати квоти за въглеродни газове. Мисля, че това струваше 30 млн евро. Това е истинско престъпление.

Но все пак не става въпрос за разпалване на война например. Или друг пример - „Анонимните" хакери не успяха да унищожат „Фейсбук" въпреки заканите си. Доколко кибер сигурността ще бъде голям проблем в бъдеще?

Човечеството изобрети кредитните карти през 50те години на 20-и век и веднага след това изобрети измамите с тях и оттогава водим борба с този вид престъпност.

Знаете, това е проблем в България, както и навсякъде другаде, който продължава да съществува.

Единствената ми прогноза е, че проблемите с кибер сигурността няма да си отидат. И наистина смятам, че те са от друго ниво, защото не става въпрос само за финансови престъпления.

Все повече индустриални, енергийни и финансови системи, язовири и заводи биват свързани. Уязвимостта се увеличава, така че смятам, че всички трябва да работа по този проблем и единственият изход е по-добро международно сътрудничество.

Бяхме щастливи от присъствието на българските власти на събитието ни в София. Българските власти са много активни, работят с партньори от цял свят и се радват на уважение.

Какви са начините, по които българската интернет общност и обществеността могат да се включат в работата на ICANN?

Това е много добър въпрос. Присъединете се към нас. Всеки потребител на интернет може да се присъедини към българското Интернет общество, което е активно в рамките на общността на ICANN, и може да влияе върху изготвянето на нашите политики.

Освен това всяка година имаме три големи публични срещи. Наскоро беше срещата ни в Сенегал. Следващата е в Коста Рика, но срещата след това ще е много близо до България, в Прага през юни 2012 г.

Най-вероятно ще присъстват около 1 500 души от цял свят и срещата е отворена и безплатна.

Всеки човек от България или другаде, който иска гласът му да бъде чут, може да дойде в Прага и да се присъедини към нас. За нас ще е удоволствие.

Българското правителство и някои членове на Интернет общество ще бъдат представени със сигурност.

Имаме програма, наречена ICANN Fellow; сега е моментът за българи да кандидатстват за стипендии по нея.

А ако не можете да отидете в Прага или Коста Рика, винаги можете да участвате в нашите програми онлайн, защото ние сме отворени. Хората могат да публикуват въпросите и коментарите си по време на дискусиите.

ICANN е уникално отворена организация. Всеки човек на планетата може да дойде на срещите ни, да вземе микрофона и да изкаже мнението си по отношение на политиките, свързани с развитието на интернет.