България се размразява

9 август 2016, вторник / 13:06;
България се размразява
БГНЕС

Москва и София са готови да реанимират енергийното сътрудничество. Възможно е възстановяването на контактите да засегне и замразения през 2014 г. проект „Южен поток“. Много новинарски агенции точно така разбраха изявленията на българското и руското правителства, направени в навечерието на днешната среща на Владимир Путин с Реджеп Тайип Ердоган. Възможно е в София да са се уплашили от газовото затопляне между Русия и Турция. От пресслужбата на руското министерство на енергетиката съобщиха на „Независимая газета“, че официални предложения за „Южен поток“ не са постъпвали.

Премиерът на България Бойко Борисов обяви създаването на работни групи, които Москва и София решили да организират за обсъждане на перспективите за съвместни проекти в сферата на енергетиката, в това число и газопровода „Южен поток“ и строителството в България на АЕЦ „Белене“. Борисов се надява, че изработените от групите решения ще бъдат приемливи и за двете страни. Както уточнява българска медия, такова заявление Борисов направил в събота, на следващия ден след телефонния разговор с Владимир Путин.

За отбелязване е, че този телефонен разговор пресслужбата на Кремъл публикува кратко съобщение, от което следваше, че страните са обсъдили „актуални въпроси от двустранното сътрудничество с акцент върху реализирането на съвместни проекти в сферата на енергетиката“ и се договорили „да активизират взаимодействието в рамките на руско-българската междуправителствена комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество“.

Официалното съобщение на пресслужбата на българското правителство по разгледаните по време на разговора въпроси беше по-детайлно. В частност беше съобщено, че Бойко Борисов и Владимир Путин проведоха телефонния разговор, след като беше получен отговор от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер на въпроси на българското правителство за „Южен поток“ и газоразпределителния хъб, петролопровод Бургас-Александруполис, а също и проекти за ядрена енергетика. Отговорът, съдейки по всичко, е бил неясен. ЕК очаква нова мрежа за газови доставки, която изгражда Русия, и потвърждава правото на България самостоятелно да определя направленията на развитие на енергетиката, преразказа ТАСС писмото на председателя на ЕК, адресирано до премиера. Но за перспективите пред „Южен поток“, който не отговаря на европейското законодателство, там директно не се говори. Да припомним, че проектът „Южен поток“ беше блокиран като не съответстващ на законодателството на ЕС.

Според изявлението на българския министерски съвет сега предстои експертите да анализират проблемите, свързани с реализирането на енергийните проекти, и да намерят възможности за тяхното преодоляване, но при условие да бъдат спазени правилата на ЕС. Отделно в съобщението беше подчертано, че тръбите, предназначени за „Южен поток“, и досега се съхраняват в пристанищата Варна и Бургас. Ще отбележим, че преди седмица премиерът на България обсъди перспективите пред газопровода „Южен поток“ и с германския канцлер Ангела Меркел.

България днес не е единствената страна, която така или иначе засяга реанимацията на „Южен поток“. В края на юли в интервю пред руски медии посланикът на Словения в Русия Примож Шелигов подчерта, че независимо от неопределеността на перспективите, Словения се надява, че проектът все пак ще бъде размразен и реализиран.

По-рано руската страна също не веднъж е заявявала, че е готова да възобнови проекта „Южен поток“. В края на юли министърът на енергетиката Александър Новак говори за възможностите за реализиране на строителството на „Южен поток“, в случай че ЕС даде гаранции за търсенето на този проект. По-късно един от шефовете на „Газпром“ Андрей Круглов съобщи, че компанията е готова бързо да разконсервира проекта, ако се промени политическата ситуация. Президентът Владимир Путин се е изказвал по следния начин за експортните маршрути по дъното на Черно море: „Има известни трудности от политически характер с Турция. Но ние окончателно не сме се отказвали от нито един от тези проекти – нито от „Южен поток“, нито от „Турски поток“. На нас ни е необходима ясна позиция на Еврокомисията – ясна, еднозначна позиция. Такава засега няма по нито един от тези проекти.“

Ще припомним, че Русия под натиска на Европа в края на 2014 г. се отказа от реализирането на проекта „Южен поток“, чийто маршрут минава по дъното на Черно море до България. След това Русия започна да разработва проект за строителството на газопровода „Турски поток“ по дъното на Черно море до Турция, откъдето и до Турция. Но поради политически проблеми с Турция реализирането и на този проект също беше замразено. Забележително е, че поредното връщане към темата „Южен поток“ се случи фактически в навечерието на срещата на президента Путин с турския му колега Ердоган. Днес се очаква срещата между двамата лидери в Санкт Петербург. И една от напълно възможните теми на нея може да е възобновяването на проекта за строителство на газопровода „Турски поток“. Още преди срещата и руски, и турски чиновници потвърдиха възможността за възобновяване на проекта.

Експерти потвърждават, че България, естествено, има своя заинтересованост от „Южен поток“. „Чрез газопровода България ще получава директни доставки на газ от Русия и може да създаде на своя територия голям разпределителен хъб“, пояснява председателя на съвета на директорите на инженеринговата компания „2К“ Иван Андриевский. Ако бъде реализиран „Турски поток“, тогава значително ще се повиши ролята на Турция в снабдяването с газ на Европа. „А отчитайки множеството спорни въпроси между ЕС и Турция, на Европа явно не й е изгодно втвърдяването на преговорните позиции на Анкара“, допълва експертът. Активизирането на България в навечерието на руско-турските разговори експертите свързват, първо, с промените в отношенията между Путин и Ердоган и, второ, с промените в отношенията между турция и Европа. „Шансовете на строителството на „Турски поток“ се увеличиха, което означава допълнителни обеми газ към Европа да минават през източноевропейски страни. по такъв начин Балканите ще се лишат от възможността за допълнителни печалби от транзит. „Южен поток“ се конкурира с “Турски поток“, и доколкото руският газ така или иначе ще тръгне към ЕС, то за да не изпуснат възможността да печелят, българите се оживиха, предполага заместник-директорът на аналитичния отдел на компанията „Альпари“ Ана Кокорева. „Само че не е достатъчно само желанието на България за възстановяване на преговорите, тъй като проектът не може да бъде реализиран без одобрението на Еврокомисията. Само че представители на ЕК по никакъв начин не са изразявали желанието си за възобновяване на проекта , напомня първият вицепрезидент на „Опоры Росси“ Павел Сигал. Така че, според единодушното мнение на запитаните от „Независимая газета“ експерти, перспективите пред „Южен поток“ днес са по-малки, отколкото тези за „Турски поток“. Без значение дори от това, че европейските чиновници не са във възторг от укрепването на газовия пазар в Турция и от перспективите да попаднат в зависимост от нея.

На Русия по принцип са й изгодни и двата проекта, обръща внимание анализаторът от Sberbank Investment Research Валерий Нестеров. “Главното е поне една тръба от газопровода да бъде продължена към ЕС”, смята той. „По-скоро на първо място трябва да се очаква реализирането на една тръба до турция. Страната е заинтересована от една тръба до себе си. Втората тръба е необходима само за препродажба“, добави Нестеров. По неговите думи за Русия печеливш ще бъде проектът само ако бъдат построени две тръби на газопровода.

„От икономическа гледна точка и двата проекта са доста перспективни. Само че политическите и правовите рискове не позволяват те да бъдат реализирани. „Южен поток“ потъна под натиска на ЕК и нормите на Трети енергиен пакет. „Турски поток“ забуксува поради нежеланието на Турсия за подписване на междуправителствено споразумение и в резултат на известния инцидент със сваления руски бомбардировач“, съгласи се членът на експертния съвет на Съюза на нефтогазовите предприемачи на Русия Елдар Касаев.

Така или иначе инициативата на България за реанимиране на „Южен поток“ ще се окажат от полза за Русия в преговорите с Анкара за перспективите на „Турски поток“, добави Касаев. „Правейки си полезни изводи, за Русия ще бъде стратегически вярно да води преговори и с двете страни, чрез които в перспектива могат да преминават магистрали с наше гориво. В резултат и България, и Турция ще станат къде по-гъвкави в преговорите с Русия“, смята той.

„И Анкара, и София демонстрират заинтересованост. Това е благоприятна ситуация да се премине към изграждането на газопроводи от Русия по дъното на Черно море. И двете потенциални места за изход на сушата са добре развити. И могат да бъдат построени в съкратени срокове", каза заместник-директорът на Национален фонд за енергийна сигурност Алексей Гривач. Според РИА Новости, компромисен вариант ще бъде едно разклонение в Турция и друго в България.

Източник: БГНЕС