Обратно към пълната версия на статията »

Експерт: ОПЕК е мъртва организация, беззъбо зомби

Експерт: ОПЕК е мъртва организация, беззъбо зомби
БГНЕС
A A+ A++ A

За приближаващата смърт на петролния картел експертите предупреждават от много време. Публикации по тази тема винаги е имало по различни поводи. Сега ситуацията изглежда малко по-различна.  По думите на бившия главен икономист на NGP Energy Capital Management Анас Алхаджи, ОПЕК отдавна е мъртва.

В своя статия за Project Syndicate той пише, че за смъртта на петролния картел е виновен неговият ключов играч - Саудитска Арабия.

Организацията на страните експортьори на петрол, ОПЕК е мъртва. Уби я Саудитска Арабия. Сега ОПЕК, това е само беззъбо зомби: то привлича внимание, но не оказва никакво влияние на живота, пише авторът.

Малко са забелязалите този край на ОПЕК и то по простата причина, че тази организация никога реално не е имала такова влияние, което обичайно й е приписвано. Тя никога не е била такъв картел, който да притежава монополна пазарна сила. Всеки, който е мислил иначе погрешно е приписвал на нея пазарната сила на Саудитска Арабия.

А пазарната сила на Саудитска Арабия е огромна. Тази страна остава доминиращ производител на световния пазар на петрол - от нейните политически и икономически решения зависи цялата световна енергийна икономика. И това влияние само ще нараства, ако кралското семейство успее да превърне петрола сорт Arab Light в нов световен еталон.

Разбира се, нови участници сред играчите производители на енергийни ресурси теоретично са в състояние да нанесат удар по позициите на Саудитска Арабия. Досега обаче кралското семейство е успявало да отбегне сериозен удар. Например, шистовата революция в САЩ оказа огромно влияние върху световните енергийни пазари много повече от очакваното. За пръв път за последния половин век сред страните от Атлантическия регион има дефицит на нефт: те добиват повече петрол, отколкото потребяват. Единственото място за експорта станаха страните от Тихоокеанския регион. Увеличаването на производството на шистов петрол в САЩ доведе до това, че дела на някои страни от ОПЕК  (Алжир, Ангола, Нигерия) на американския пазар намаля сериозно.

Шистовата революция обаче не оказа голямо влияние върху такива страни като Саудитска Арабия, Ирак или Кувейт, заради разликите в качеството на петрола. Алжир, Ангола и Нигерия експортираха за САЩ лек с малко сяра петрол, който по качество е сравним с шистовия петрол. Между впрочем много нефтопреработващи заводи в САЩ и досега са настроени за преработка на по-тежки и с по-високо ниво на сяра сортове нефт, внасяни от страните от Близкия Изток. Според  данните, пазарния дял на Саудитска Арабия в САЩ се оказва в сравнителна безопасност.

Това не означава, че Саудитска Арабия е непобедима. Напротив, тя намали дела на пазарите на големите вносители на петрол в Азия. Тези страни увеличиха закупуването на западно-африкански петрол (загубил търсенето в САЩ). Но навярно най-болезнено за саудитското кралство стана загубата на съществен дял от пазара в Китай, който премина в ръцете на Русия.

Руското проникване на китайския пазар допринесе за въвеждането на западните санкции след нападението на Русия на Украйна и анексирането на Крим през 2014 г. Китай се възползва напълно от отчаяното положение, в което се намираше Кремъл, гарантирайки си крайно ниски цени при закупуването на руски енергийни ресурси. Впрочем, незабавно след отварянето на вратите за Азия, руските компании се „хванаха“ за възможността да излязат на пазара на нефтопродукти в Индия и Индонезия. Тези две страни са от изключително значение за стратегическите планове на Саудитска Арабия.

През последните близо две години Саудитска Арабия даде съвсем ясно да се разбере, че не смята с лекота да отстъпи дела си на световните пазари на който и да било. Тя започна кампания за възстановяване на предишните си позиции не само на пазара на петрол, но и на пазара на нефтопродукти, на втечнен природен газ, в нефтохимията. За това кралството премина към ценова война, увеличавайки добива на петрол, с цел да изтика по-слабите конкуренти.

Първоначално Саудитска Арабия се прицели в шистовата индустрия. С времето обаче стратегията й за утвърждаване на господство на световните енергийни пазари еволюира, адаптирайки се към новата икономическа информация и политически обстоятелства. В резултат на това Саудитска Арабия въвлече в ценова война всички страни от ОПЕК. Тези държави увеличиха добива до максимални нива, което естествено доведе до спад на цените. Когато обемът на производството достигна своя пик, на нефтените пазари се стопи дъното: страните от ОПЕК се оказаха принудени да влязат в пряка ценова конкуренция помежду си.

Всичко това доведе до непоправим вътрешно разцепление. То се прояви на априлската среща на ОПЕК в Доха, където бе осуетено подписването на споразумение за замразяване на нивото на добив. Саудитска Арабия отказа да намали производството си, ако така не постъпи и Иран. Иран обаче категорично се отказа от съкращаване на производството. Производителите, загубили своя дял на американския пазар също не смятат да свиват добива си.

Саудитска Арабия сега разбира, че ниските цени на петрола не й дават възможност да възстанови пазарният си дял в Азия и Европа. В същото време обаче тя не вижда повече и никаква полза от ОПЕК – тази организация, която тя самата наложи в света през 1973 г. наред с първото арабско нефтено ембарго и до днес се използва от нея като щит за реализация на нефтената си политика. Когато американската шистова революция превърна ОПЕК в безполезна структура, Саудитска Арабия реши, че повече няма смисъл да остава жива творението си.

Всичко това впрочем не означава, че няма надежда за възобновяване на енергийното сътрудничество. В Саудитска Арабия сега се провежда голяма реформа на външната, икономическата и енергийната политика. Пример за това е предстоящата частична приватизация на Aramco, държавната петролна компания, която смята да увеличи преработвателните си мощности.

Може да се предположи, че на пазарите на енергийни ресурси конкуренцията ще се измести от петрола към продуктите за преработка. По този начин ще се появят нови възможности за сътрудничество.

Преходът от конкуренция на пазарите за петрол към конкуренция на пазарите за нефтопродукти ще окаже дълбоко влияние върху глобалния нефтен сектор, а също така и на свързаните с тях например морски превози. Твърде вероятно е в крайна сметка това да доведе до повишаване на общата ефективност на петролния пазар и да помогне на нефтодобивните страни по-добре да се справят с волативността на пазара. Ще доминират производителите и преработващите петрол с най-съвременни технологии – техният списък започва със Саудитска Арабия.

#петрол #ОПЕК