Михаил Горбачов: Моите надежди за Русия

2 юни 2016, четвъртък / 08:09;
Михаил Горбачов: Моите надежди за Русия
Михаил Горбачов / БГНЕС

В последно време думата „демокрация“ рядко фигурира в речите на руските политици. Много руснаци са разочаровани от демокрацията – не само те. Отказът от демокрацията след пробуждането на активните демократични движения в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век стана глобален феномен.

За това има сериозни причини, най-важната от която беше, че демократичните лидери не винаги бяха достатъчно компетентни, за да се справят със ситуацията. Въпреки това съм убеден, че не съществуват алтернативи на демокрацията. Различни страни стигат по различни пътища до демокрацията и по различен начин приемат нейните принципи.

На Русия ще се наложи да строи демокрация, която отчита и взима за основа нейните културни особености, традиции, манталитет и национален характер. Само че съществуват някои особености, без които системата не може да бъде демократична. Някои от тях са особено важни именно за Русия, тъй като засега ние не можем да твърдим, че тях ги има в нашия съвременен живот. Такива са редовните честни избори, осигуряващи периодична смяна на хората във властта, стабилен конституционен ред и политическо равновесие между трите стълба на властта, конкуренцията между политическите партии, спазването на основните права и свободи на човека, справедлива и непревзета правосъдна система и развито гражданско общество.

В Русия ние още не сме създали „алгоритъма“ на стабилната демокрация, но това не е неизбежно. Това съвсем не е резултат от „историческа неспособност“ или липса на готовност за демокрация у нашия народ . Казването на това, че „демокрацията не подхожда на руснаците“, си остава глупост, независимо дали звучи „вляво“ или „вдясно“.

В хода на историята си руснаците са обеднявали и защитавали обширни територии, давали са на света известни политици, мислители, писатели, композитори и художници. Ние сме талантлив народ, способен да проявява чудеса от издръжливост и упоритост в тежък труд. Руснаците – както в родината, така и в чужбина – постигат огромен успех, когато могат да работят в нормални условия.

Какво е необходимо, за да бъдат пробудени талантът и способностите на нашия народ? Ние трябва да подобрим отношенията вътре в обществото, да подобрим политическата система. На нас ни е необходим силен президентски авторитет. В Русия ключов фактор се явява възможността народът да се доверява на президента и да вярва в него. Само че призивите „да върнем Сталин“ - това е опасно безумие, те са проява на отсъствието на здрав разум. През цялата руска история личността на човека на власт е имала огромно значение. Характерът, предпочитанията, психологическите особеност на царя, генералния секретар или президента са оставяли своята следа върху всичко, ставащо в страната.

През XXI век Русия е длъжна да преодолее прекомерната зависимост от лидера. На Русия й е необходим силен независим парламент. Днешният руски парламент почти през цялото време е подлаган на критика, остра критика, и, според мен, като правило, тя е оправдана. Председателят на Държавната дума каза веднъж: „Думата – това не е място за дискусии“. Вероятно, това е било грешка на езика, но, не по-малко вероятно е, че това е била грешка на езика по Фройд. Руският парламент в неговия съвременен вид е съставен при игнориране на закона за дебат, което разделя обществото и компрометира държавната власт в очите на мислещата публика. В даден момент тези грешки трябва да бъдат поправени. За да се превърне Федералното събрание (парламентът – бел. ред.) в истински институт на властта, изпълнителната власт-президентът – трябва да промени отношението си към парламента.

Действително ли е в интерес на президента да има парламент, който утвърждава решенията така, както прави сега? Парламентът трябва да има силен, щателен и внимателно премислен механизъм на разглеждане и слушания по най-значимите теми в страната. Днес двете камари на Федералното събрание в действителност се състоят от протежета. Политическите партии не играят роля в живота на страната и в парламента, което би трябвало да се случва при демокрация. Създаването на истински, силни, отговорни политически партии с тяхна собствена идеология – това е една от най-важните задачи, стоящи пред нашето общество и „политическата класа“ в близките години.

Ние, разбира се, не можем просто да игнорираме проблема на управляемост, който особено остро стои в случая с Русия. Този проблем е свързан с огромните размери на страната и нейния многонационален характер, и може да бъде решен само на основата на федерализма. Усложнявайки задачата ще кажем, че такъв тип федерализъм, какъвто работи например в САЩ или Германия, за нас не е достатъчен, защото в състава на Русия влизат национални републики. Всеки разговор за тяхното премахване е опасен и пагубен. По-скоро съсредоточаване трябва да има върху осигуряването на тяхната максимално възможна автономия, при това те да продължават да са неделима част от Русия.

Проблемът на управляемост е тясно свързан с друга противоречива тема – борбата с корупцията. В края на краищата ако държавата не може да се справи с този проблем, тя подкопава доверието у хората, а то е много важен актив. Поради което не трябва просто да се примиряваме с нея, както някои хора предполагат, твърдейки, че корупцията не може да бъде изкоренена в Русия. Тези хора цитират историка от XVIII век Николай Карамзин. Когато по време на пътуване в Европа той бил попитан какво правят хората в Русия, той отговорил: „Крадат“. С това трябва да има борба, но тези проблеми не могат да бъдат решени с полицейски мерки, забрани и срокове за излежаване в затвора.

Главно оръжие срещу корупцията са функциониращите демократични институции и здравата икономика, даваща на хората средства да проявят инициатива, да организират свой собствен бизнес, и това укротява апетита на алчните чиновници. Защо не става това? Не се съмнявам, че и тук също всичко зависи от политиката. Сегашната стагнация на руската икономика, чийто ръст е равен на нула, е налице, защото в продължение на много години не е имало никакви фундаментални промени в идеите за нейното развитие. При това „екипът икономисти“, главни теоретици и тези, които допълват техните идеи, в голямата си част остават несменяеми. Доминира монетаристкото мислене. Съществува упорит отказ от регулиране на икономиката, от стимулиране на търсенето, от ефективно използване на натрупаните резерви или инфраструктурни проекти. Икономиката остава в усмирителната риза на твърдия монетаризъм.

В последно време по адрес на правителствения глава се отправят все повече призиви да промени макроикономическата ситуация, но аз смятам, че истинска конкуренция в икономическата мисъл може да се появи само в друга политическа обстановка. На нас са ни необходими политически партии, способни да предложат алтернативни икономически програми и да осигурят периодично необходими смени в политиката. При отсъствието на тези промени обръщенията към „човека на власт“ ще бъдат малко полезни.

Решаваща роля при построяването на съвременна силна държава в Русия може да играе само съдебната власт. Без непревзети съдилища, правосъдие, е невъзможно да бъде достигнат приоритетът на закона. Тази цел възникна за първи път в годините на перестройката, но и досега нейното постигане е доста далече. Освен това през последните години бяха допуснати сериозни нарушения в управлението на тази сфера. Уважението към правната система беше подкопано и ще бъде много трудно то да бъде възстановено. За Русия с нейната обширна територия и уникално положение в света темата за сигурността – както нейната собствена, така и световната – винаги представлява предмет на безпокойство. Сигурността в света в голяма степен зависи от нея.

Днес Русия има голяма, неотменна и конструктивна роля, която тя трябва да играе в глобалната политика. Много важно е международната общност да разбере: Русия трябва да участва в решаването на големите световни проблеми, а нейният принос трябва да бъде признаван и оценяван.

Живеем във време на велики промени. Двадесет и първи век започна трудно, той е пълен с изненади, а пред човечеството изникват спешни проблеми. Съществуващото поколение руски граждани, политици, лидери най-накрая може да направи така, че страната ни да застане на пътя на стабилното демократично развитие. Обновена Русия може да стане ключов участник в обновяването на света. Тя може да предложи много: природни и интелектуални ресурси; уроци от миналото, които ние, въпреки всичко, усвояваме; и пламенно желание за проправяне на път към мирно и справедливо бъдеще за новите поколения

......

Михаил Горбачов е съветски политик, ръководил СССР от 1985 до 1991 г. Заемал е поста генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Той е първият и последен президент на СССР. Коментарът му е публикуван в британското списание Prospect и в БГНЕС.