Обратно към пълната версия на статията »

Управителят на „Аустротерм България" Тодор Недев: България изостава с програмите за енергийна ефективност

Управителят на „Аустротерм България" Тодор Недев: България изостава с програмите за енергийна ефективност
Снимка: izolacii.eu
A A+ A++ A

Интервю с Тодор Недев, управител на Аустротерм България ЕООД, за Международно приложение „България-Австрия" на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency)

 

Какъв е мащабът на бизнес дейността и инвестиции на Аустротерм в България?

Аустротерм е водещ производител на топло- и шумоизолационни продукти от експандиран (EPS) и екструдиран полистирен (ХPS). Създадена през 1953 г. в Австрия, днес компанията притежава 17 производствени бази в 10 държави от Централна и Източна Европа, сред които и България.

Аустротерм България е създадена през 2004 г. като търговска фирма. През 2005 г. са инвестирани около 4 млн. евро в изграждането на завода за производство на топлоизолационни плочи от експандиран полистирен в София. През 2008 г. беше въведен в експлоатация и вторият ни завод в Айтос. Инвестицията там е около 3 млн. евро. Определено за българските мащаби и с оглед на пазара за топлоизолации това е вероятно голяма инвестиция и може би по тази причина Аустротерм България е най-големият производител на топлоизолационни плочи от EPS в България.

Какви продукти произвеждате в България и къде са пазарите?

В двата завода на Аустротерм в България произвеждаме топло- и шумоизолационни плочи от експандиран  полистирен или както е по-известен у нас стиропор. Продуктовата ни гама включва както плочи от традиционния бял стиропор, така и плочи от графитен стиропор, които произвеждаме със суровина Neopor на BASF.

Тези плочи имат около 20% по-добри топлоизолационни свойства в сравнение с белите, което ги прави много подходящи за набиращото популярност нискоенергийно и пасивно строителство, както разбира се и за саниране на стари сгради.

Различните плочи, които произвеждаме притежават различни технически параметри (топлоизолационни и якостни характеристики) и съответно имат различно предназначение. Така можем да предложим подходящ продукт за всяка една област, подлежаща на изолация, като се започне от основите и се стигне до покрива на една сграда. Освен това произвеждаме и профили и орнаменти от EPS за индивидуализиране на фасадата.

Всички тези продукти са предназначени основно за нашия пазар, като това има своето просто обяснение: Стиропорът по своята същност е въздух - 98% от обемното му тегло е затворен въздух, което го прави сравнително евтин продукт. Нормално е да бъде транспортиран на 150-200 км, за по-далечни разстояния навлото става по-голямо от потенциално възможната печалба и е икономически неоправдано. Затова и нашата дейност е концентрирана основно на българския пазар.

Как гледате на бизнес и инвестиционната среда в България? Какви промени бихте искали да видите в това отношение?

Бизнес средата в България е добре регулирана като законова и подзаконова рамка. Действат почти същите изисквания, които са в Европейския съюз. Но проблемът е, че нормите не се спазват.

Например от 2006 г. е в сила Закон за защита от шума в околната среда и наредба за приложението му, но нивата на шум не се измерват при въвеждане в експлоатация на сградите. За това когато човек пренощува в нов хотел усеща чуваемостта през няколко етажа.

Друг пример е действащата в момента Наредба № 7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради, в която са зададени референтни стойност на коефициентите на топлопреминаване за различните видове ограждащи конструкции и елементи на сградите. За външните стени тази стойност е 0,35 m2K/W.

Изхождайки от това, че коефициентът на топлопроводност на фасадния експандиран полистирен EPS-F варира в границите λ = 0.035–0.040 W/mK., то за постигането на тази референтна стойност е необходимо да се използват топлоизолационни плочи с минимална дебелина около 10 – 12 cm бял или 8-10 cm сив EPS. В общия случай тази норма не се спазва. Все още има дори обществени поръчки за изолация на училища и детски градини с дебелини 4-6 cm. Ето това трябва да се промени. Крайно време е българите да разберат, че топлоизолацията на сградата се постига от топлоизолационната плоча и колкото тя е по-дебела, толкова по-добър икономически ефект се постига.

Ефектът от дебелината може да се онагледи по следния начин като се вземе за пример един апартамент от 100 m2:

Дебелина на изолационната плоча от EPS

Дебелина на изолационната плоча от EPS

5 см

10 см

15 см

Икономически ефект

25-30%

40-42%

68-72%

Разходи в лв. за m2 с ДДС

4 лв.

8 лв.

12 лв.

Разходи за отопление (1200 лв. за жилище от 100 m2)

-300 лв.

-500 лв.

-840 лв.

Ако този апартамент има 100 m2 фасадни стени и вместо 5 cm се постави изолационен слой с дебелина 15 cm, необходимите разходи за изпълнението ще бъдат с 800 лв. повече, но и разходите за отопление ще бъдат не с 300 лв., а с 840 лв. по-ниски. Така разликата от 800 лв. за направата на изолацията ще се изпрати още през първия отоплителен сезон.

Изостава ли – и ако да – колко – България от останалите страни в ЦИЕ по отношение на прилагането на последните технологии в топлоизолацията и енергийноефективното строителство?

За изоставане в прилагането на последните технологии в топлоизолацията и енергийноефективното строителство считам, че не може да се говори. Всичко, което се предлага в страните от Западна Европа, се предлага и на българския пазар. И в България в последно време започнаха да се строят нискоенергийни и пасивни сгради.

Но в масовия случай българинът търси най-евтиния продукт и най-евтиния вариант за топлоизолационна система, а това почти винаги означава некачествен стиропор в комбинация с некачествени лепила и мазилки.

Изоставане има по-скоро при програмите за енергийна ефективност, които имат за цел обновяване на съществуващия сграден фонд, поради забавяне на финансирането по работещи европейски програми.

При нас едва сега се очаква да стартира програма с 50% европейска подкрепа, т.е. инвеститорът ще плаща 50%, а другите 50% ще получи от програмата. Другите страни, включително и нашите съседки са далеч по-напред в това отношение. В Румъния например инвеститорът плаща само 20%, държавата или общината – 30% и останалите 50% са европейски пари. Това мотивира много по-силно желаещите да санират.

Какъв е българският пазар на топло и шумоизолационни материали? Как се развива бизнесът Ви в България след срива на строителния сектор от 2008 г.?

Пазарът за топлоизолационни материали от EPS в  България оценяваме като изключително ценови. От 2008 г. насам строителният сектор спадна с близо 50-60% при гражданското строителство, съвсем естествено и при нас бизнесът е намалял с 40-50%. Очакванията на всички са, че когато стартират програмите за енергийна ефективност пазарът ще се раздвижи и бизнесът ще се подобри.

За съжаление интересът към тях все още е доста слаб, защото схемите не са достатъчно ясни. Приключилите наскоро процедури за избор на компании за енергийно обследване и на проектни мениджъри по програмата за саниране на жилищните сгради са пример за това – подалите документи за изключително малко, защото фирмите не знаят на какви средства могат да разчитат. Да се надяваме обаче, че въпреки трудностите нещата ще потръгнат.

Когато става въпрос за топлоизолация, каква е разликата в инвестициите, когато става въпрос за ново строителство и за „саниране" или модернизиране на сгради от комунистическия период (или други стари сгради)?

Топлоизолацията и за нови и за стари сгради се прави по един и същи начин, съответно и разходите са еднакви: топлоизолационните плоскости от EPS се залепват върху фасадата, шпаклова се с мрежа и се нанася крайно покритие – мазилка.

И когато всичко това е направено по правилата резултатът от предприетите мерки за енергийната ефективност се вижда по намалените сметките за отопление през зимата и за охлаждане през лятото. За съжаление в българската действителност има безброй примери за драстично изкривяване на тези правила. Пример за това е частичното изолиране на панелните блокове отвън.

Предприемчиви собственици на апартаменти плащат на алпинисти за външна изолация, които в масовия случай слагат полагат изолация висока колкото самия панел. Още на първата година по вътрешните ъгли на тавана и пода в помещението, които контактуват с външните стени се появява мухъл.

Причината за това е, че при този начин на изолация, само на тяхната част от фасадата, в горната и долната част на панела остава да съществува термомост. Т.е. ако в двата края на панела температурата е отрицателна, то в средата няма как да бъде много по-различна.

Така направена топлоизолация само на отделни етапи е само хвърлени пари на вятъра, т.е. хората са направили един разход, който не им носи никакви ползи (остава само мухъл и повишена влажност в помещенията). Това е по отношение на топлоизолацията.

За санирането следва да се предвидят допълнителни разходи за обследване на конструкцията на сградата, за подмяна на дограма, водна и ел. инсталации и др. подобрения.

Българите често четат за проучвания с изчисления, че милиарди евро са необходими като инвестиции в подобряването на хилядите сгради от комунистическия период. Какъв е Вашият съвет към българските власти и обществото за това какви инвестиции трябва да се направят за по-добра енергийна ефективност в това отношение?

Вярно е, че става дума за милиарди евро. Сметката е проста – в България има около 720 000 панелни апартамента, от които около 400 000 са в София. Разходите за санирането на един апартамент са от порядъка на 5 000 до 10 000 лева, т.е. около 3.6 млрд. евро ще са необходими само за енергийното обновяване на панелните жилища.

Но тук следва да се има и нещо друго предвид - по изчисления на Австрийски специалисти използването на  300 000 m3 EPS за изолация на фасадите спестява 15 000 GWh енергия.

Това се равнява на годишното производство на АЕЦ Козлодуй след 2007 г. Погледнато от друга страна, 1 m3 EPS, вложен правилно в мерки за енергийна ефективност пести толкова енергия, колкото е необходима на един лек автомобил да измине 30 000 km. Само тези три съпоставки са важен повод за размисъл не само за специалисти, икономисти и еколози, но и за всички нас.

Нека да направим още една проста сметка. Ако за фасадна изолация се използват плочи с дебелина 10 cm, както е според действащата в момента норма, тези 300 000 m3 EPS ще стигнат за изолацията на 3 000 000 m2 фасада.

Да заложим разходи за труд и материали 50 лв./m2 – това прави 150 млн. лева за поставяне на топлоизолация. Нека и подмяната на дограма струва толкова, т.е. още 150 млн. лева. Или изобщо с 300 млн. лева би могло да се икономиса годишното производство на ел.енергия от АЕЦ Козлодуй, защото с тези пари ще се направи топлоизолация на 25 000 - 30 000 жилища.

Какви са амбициите на Аустротерм за бизнеса Ви в България оттук насетне?

Амбициите на Аустротерм България са да запази лидерска позиция на българския пазар, като продължи да предлага разнообразни и качествени решения за нуждите на български потребител.

Горещо се надявам това да се случва в една по-добра бизнес среда, когато санирането на жилищата ще става след предварително одобрен проект и направено енергийно обследване и когато ще се оценяват техническите параметри на продуктите, които предлагаме, т.е клиентът да не се интересува непременно от най-ниската цена, а да започне реално да вижда съотношението цена/качество на предлаганата услуга.

#саниране #енергийна ефективност