Когато срокът е относителен, и консенсусът куца!

Лято е - време за море и... за ремонти – и в домовете ни, и извън тях. И ако в домовете си ремонтите ги планираме до последната подробност, защото бюджетите ни са ограничени, а и отпуските ни са за определено време, то външните ремонти, които се планират от общините, се оказват сякаш безкрайни!

На всички ни е ясно, че големите ремонти се правят през лятото, защото тогава времето позволява, а и в летните месеци трафикът е по-слаб. Знаем и това, че кметът на София Йорданка Фандъкова се извини многократно за притесненията, докато текат ремонтите в столицата. Едно обаче не можем да си обясним: защо тези ремонти, които иначе наистина са полезни и неотменими, трябва да се правят едновременно?

Не може ли някак си ремонтите да се застъпват, но не напълно във времето, защото иначе в София, освен че градът заприличва на строителна площадка, движението се затруднява неимоверно, при това на почти всички главни кръстовища и пътни възли?!

Тече реконструкция на транспортен възел „Лъвов мост“, на моста на 4-ти км на „Цариградско шосе“, трасето на трамвая по бул. „България“, както и локални ремонти в други части на столицата. Някои от тях, като например този по бул. „България“ нямат пряко отношение към трафика през „Лъвов мост“ например, но натоварването на пътното движение едновременно в няколко точки на един град създава транспортен хаос, който изнервя участниците в движението и реално повишава риска от произшествия на пътя.

Проблем има и с организацията на „компенсаторния транспорт“. Автобус „7тм“, който замества трамвай № 7 например, не покрива маршрута на трамвая, което налага връзка с друг трамвай, ако се пътува по стария маршрут на трамвай № 7. Двата вида транспорт обаче не са стиковани и се оказва, че изчакването на мотрисите и автобусите не се осъществява, което пък води до затруднения при планирането на придвижването от една до друга точка по същия цялостен маршрут на временно закритата линия на трамвай № 7.

Проблем има и със сроковете, всъщност това е основният проблем. Същият трамвай трябваше да тръгне по бул. „България“ още в началото на юни, но както обикновено, сроковете са нещо относително. Ние рядко спазваме срокове, а когато се наложат глоби за неспазване на срок, тогава започва неоснователно сърдене. Срокове има навсякъде по света, а когато те не се спазват – има глоби, така е правилно и както се казва – нищо лично...!

Сроковете се проточиха и спрямо малките и локални ремонти, например на пешеходната улица „Витошка“, на „Докторската градина“, която все още е полустроителна площадка. Говори се, че ремонт е трябвало да има и на така наречената „пришка“ - фонтанът на „Витошка“, който повече пречи, отколкото краси пейзажа.

Може би е време българинът да се научи, когато прави нещо, да знае, че има срок, че има качествен контрол и че крайният резултат трябва да отговаря на планирания. Така е в Европа, от която сме жива част, така е и по света. Целта е не да създаваме напрежение в един процес, целта е да търсим и да постигаме ефект – такъв, какъвто трябва.

Не е нормално да се планира един ремонт да свърши през юни, а в началото на юли да предстоят основни довършителни работи по трасето на трамвай № 7 например. Не е нормално не защото искаме самоцелно да пришпорваме общината, а защото, както тя си прави сметка, така и ние си правим сметка – всеки със своята грижа. Срещането на двата интереса, които би следвало да са в една посока, могат и трябва да бъдат на основата на обществен консенсус – парите от данъците ни да се ползват за обществени нужди, или поне И за такива! Консенсусът е по отношение на срок и когато срокът е относителен, тогава и консенсусът куца!