Археолозите вече няма да "спират" строителството на магистрали

"Раздразнението" на премиера Бойко Борисов към археолозите и спънките, които те според него създават пред строителството на магистрали, са на път да намерят разрешение с поправките в Закона за културното наследство, одобрени миналата седмица от правителството и внесени в парламента.

Измененията дават широка възможност, ако не да се прескочат археологическите разкопки, то поне да се ограничат в съвсем кратки срокове и при слабо финансиране, предаде „Дневник“.

Текстовете залагат възможността лично министърът на културата и негов доверен човек да определят на кого да възлагат спасителните дейности по намерените археологически обекти.

Когато пък инвеститорът е държавната власт, различните институции, публични предприятия и др. (каквито например се явяват инвеститорите на магистрали), теренните проучвания ще трябва да минават по Закона за обществените поръчки.

С тези поръчки съответно ще се определят сроковете и средствата, а и ще могат по-безпроблемно да се посочат „правилните“ археолози.

Според измененията разрешението за спасителни проучвания ще се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания. Досега това беше по право директорът на Националния археологически институт с музей към БАН.

Оттук насетне обаче този ръководител ще се назначава пряко от министъра на културата.

Освен това досега разрешенията минаваха само с информирането на министъра, а след промените той ще има право да одобрява или не издадените листове за спасителни разкопки.

Отделно, ако възложител на проучването е държавна институция (като например пътната агенция, правителството или др.), то ще трябва да се пусне процедура по обществена поръчка със съответно срокове и средства в нея.

Така според археолозите ще бъдат избирани послушни хора, които да претупат набързо изследването, да установят това, което е изгодно на възложителя, за да може той да продължи строежа си.

Досега археолозите преценяваха колко време е необходимо за изследване на намерените ценности, законът изискваше да ги проучат в цялост и да ги съхранят.

По думите на премиера тази работа обаче бави строителството на големите инфраструктурни обекти, за което той многократно е изразявал силното си недоволство.

Още една вратичка се създава и с текстовете около намерената археология при различни инвестиционни проекти.

Първоначалният вариант на промените предвиждаше да се проучва само по документи и чрез „недеструктивни“ методи дали потенциално има археологически находки (тоест, без да има реални разкопки, а само с техника и документи).

По настояване на археолозите сега промяната гласи, че ще се пристъпва и към деструктивни методи – към разкопки, но само „при необходимост“.

Археолозите пък искат да знаят кой ще преценява дали има такава необходимост, или ще се разчита само на преценката и предположенията по документи и т.н., които невинаги били достатъчни.

Друг повод за съмнение идва и с промяната, според която при намиране на археологически обекти ще се провеждат вече не спасителни „разкопки“, а спасителни „проучвания“.

Според някои археолози това е просто грешка в терминологията. Други обаче виждат и скрит подтекст, тъй като така не се разбирало дали ще има някакъв вид разкопки и задълбочени изследвания, или просто нещо ще се проучи бегло и след това строителството ще продължи.

Макар да променят с малко един от най-спорните текстове от готвените промени – за вкарването в съвременния живот на паметниците на културата, все пак от министерството запазват възможността за адаптирането на старините по доста широка преценка.

Предвижда се недвижимите културни ценности да могат да се реставрират и адаптират с цел съвременното им използване.

Какво стои зад това съвременно използване обаче, не става ясно. В закона е записано, че трябва да се запазва максимално автентичността на ценността, но определение за автентичност така и няма.

Наред със смяната на статута на института за паметници на културата, преминаването му в държавно предприятие и съвсем пряката му зависимост от волята на министъра на културата, измененията отварят поредната възможност за неконтролирани и необезпокоявани намеси и промени в старинни ценни сгради.