Бимбалов посочи 3 причини путинофилите у нас да посрещнат руските танкове с цветя

Според последните социологически замервания едва 16% от българите одобряват инвазията на руската армия в Украйна. Тогава защо всички ние се тровим с усещането, че живеем сред нация, която би посрещнала танковете на Путин с цветя на жълтите павета? Аз намирам няколко отговора на този въпрос.

Първо, путинофилите очевадно са много по-гласовити и шумни. Те изливат кресливи опорки в социалните мрежи, истерично, с кофи. Водачите на тази пропаганда, обаче, съвсем не са просто заблудени обикновени идеалисти, а добре платени глашатаи със силно обществено присъствие. Някои от тях редят фалшиви трели от най-високата трибуна на обществените медии БНР и БНТ.

Второ, медийната среда в България беше целенасочено съсипвана, повече от десетилетие. Качествените журналисти бяха маргинализирани, захвърляни в медийно изгнание. На тяхно място се инсталираха порцеланови статуетки, унизително и публично наричани „мисирки“, за по-сигурното им обезценяване. Българските медии бяха превърнати в символ на безгласност и нескопосан фалш.

Трето и най-важно. По време на управлението на ГЕРБ България беше съвсем нарочно превърната в слабохарактерно изтърсаче на Европа – свито в ъгъла, слаботелесно и оцапано, срамуващо се от членството си в НАТО и ЕС, услужливо пускащо путинския газ през земята и путинските болни мечти през главите ни. В парламента днес се чува гласът на откровено путинската партийна формация Възраждане, а от президенството ехти тихо съгласие с малоумното внушение, че сме неутрални по време на война, в която би трябвало да сме на страната на съюзниците ни.

Аз, като представител на 84% от българите, които не одобряват руската инвазия в Украйна, претендирам за своето право на мнозинство. България не просто е в НАТО и в ЕС. България Е НАТО И ЕС.

За мен президентът Радев, изтърсачето му Стефан Янев, грешникът Бойко Борисов и популистът Костадин Костадинов са виновни за усещането ни, че онези 16% са мнозинство.

И могат да ходят на онова... при руския кораб.

Радослав Бимбалов