217217 статии       |       475 интервюта       |       1540 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.85845| EUR 1.95583| GBP 2.28024|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   КоронавирусИзбори 2 в 1Конфликтът Русия-НАТОМаймунска шарка

Размер на шрифта:   

Немски вестник: Скъпа зима очаква една от най-бедните страни в ЕС

4 януари 2022, вторник / 14:15; Коментари: 0
Send to Kindle
Немски вестник: Скъпа зима очаква една от най-бедните страни в ЕС

Цените на природния газ в България се повишиха пет пъти за една година. Това увеличение ще бъде изпитание за новото българско правителство. То вече се готви за фалити на фирми.

България може и да не е изправена пред една студена, но със сигурност скъпа зима. В началото на годината Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ обяви, че е одобрила искането на "Булгаргаз" за повишаване на цените на едро на природния газ с над 30%. В резултат на това цените на „синьото гориво“ в България се повишиха с около пет пъти в сравнение с преди година.

15 години след присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. България все още е най-слабата икономика в Съюза с най-ниските средни доходи. Поради тази причина повишаването на цените през последните няколко месеца могат да окажат сериозно влияние върху новото коалиционно правителство на премиера Кирил Петков. То обяви борбата с корупцията и лошото управление като своя най-важна цел, но сега е изправено пред краткосрочни предизвикателства поради рязкото покачване на цените на енергията и инфлацията, поглъщащи цялото му внимание.

Ядрената енергетика е популярна в България

Цената на газа през януари ще бъде 133,4 лв. (равностойността на около 68,20 евро) за мегаватчас. През последните няколко месеца на миналата година енергийният регулатор вече е одобрил няколко, в някои случаи значителни увеличения на цените на комуналните услуги, позовавайки се на ситуацията на международните пазари.

Силният ръст на разходите също трябва да възобнови дебата за енергийния микс на България. Една от темите от много години е идеята за изграждане на още една атомна електроцентрала до съществуващата в Козлодуй, на река Дунав. Ядрената енергетика е популярна сред населението и повечето партии в България, така че едва ли би имало идеологически пречки за развитието й, поне във вътрешен план.

Друг въпрос, който занимава енергийната политика на България повече от десетилетие, е въпросът за завършването на т. нар. интерконектор, който ще свърже газопроводната система на България с Гърция и така ще позволи вноса на азербайджански газ в по-големи количества. Този проект, който предвижда изграждането на газова връзка между гръцкия град Комотини в Западна Тракия до българския Стара Загора, е финансиран от ЕС, но строителството се бави от години по различни причини. Преди десетилетие беше обявено, че интерконекторът ще бъде готов до 2013 г. и може да започне да работи. Сега се смята за оптимистично предположението, че ще тръгне през есента.

Понякога работниците от българска страна стачкуваха, защото не им беше плащано с месеци, а наскоро предполагаемата липса на доставки на материали от гръцка страна доведе до забавянето. С интерконектора България се надява да успее да намали предишната си едностранна зависимост от доставките на руски газ. Близо една трета от търсенето на газ в България може да се покрие от азербайджанските доставки

Най-голямото поскъпване на цените от над десетилетие

България участва и в строящия се в момента терминал за втечнен природен газ в северногръцкия пристанищен град Дедеагач. Този завод е предназначен да подпомогне диверсификацията на доставките на газ за Гърция, България и други страни от Югоизточна Европа. Европейската комисия одобри гръцка държавна помощ за строителството и обяви начинанието за проект от общоевропейски интерес поради неговата "стратегическа важност". Газът, който ще се втечнява отново на плаваща платформа край бреговете на Дедеагач, трябва да тече по интерконектора с България заедно с доставките на азерското гориво. Терминалът се финансира, между другото, със заем от Европейската инвестиционна банка и средства от ЕС.

В краткосрочен план това няма да помогне на правителството на Петков. Според данни, публикувани от Българската статистическа служба през декември, България е регистрирала през миналата година най-голямото увеличение на цените от повече от десетилетие. Следователно инфлацията е над седем процента. В българското общество увеличението на основните хранителни продукти или разходите за отопление бързо се отразява на много домакинства. Българските индустриални асоциации наскоро обявиха, че кризата с цените на енергията е по-заплашителна за икономиката на страната от финансовата криза от 2009 г. Работодателска асоциация предупреди за фалити и верижна реакция. Бизнесът призова за по-високи субсидии за клиентите на електроенергия в промишлеността.

Михаел Мартенс, кореспондент за Балканите със седалище във Виена на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) / БГНЕС

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: