Синодът: Бог се роди и стана човек, завеща ни любов, но не да думи, а на дела

Светият синод на Българската православна църква и Българската патриаршия отправят своето Рождественско послание към християните по повод настъпването на Рождество Христово. 

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

Пред прага на още една година от дългия низ на времето, броени дни преди с нова надежда за бъдещето да се поздравим с Новолетието, отново отбелязваме единственото истински ново събитие в историята на човечеството – Рождеството по плът на Божия Син и наш Господ Иисус Христос. С най-дълбока духовна радост и благодарение прославяме тайнството на Богочовечеството, ставайки свидетели на откриването на умълчаваната от вечни времена тайна (вж. Рим. 14:24), която свети апостол Павел справедливо нарича „велика тайна на благочестието“, понеже, ето: „Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Бог, Който „в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците“ (Евр. 1:1), днес, в лицето на Своя Единороден Син, се ражда като Човек и заживява сред човеци, та с това да извърши онова обновление на нашата природа, което единствено можеше да я върне отново към първоначалната ѝ красота и съвършенство.

Божият Син дойде в нашия свят тихо и с божествено смирение, беше посрещнат не с блясък и царствени почести, а с удивлението на витлеемските пастири, които първи се удостоиха да чуят ангелското благовестие: „Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука. 2:11). На това смирение Той ни учи и до днес (вж. Мат. 11:29).

Божият Син дойде сред нас и беше един от нас, за да изпълни в съвършено послушание волята на Своя Небесен Отец (вж. Йоан. 6:38-40). Това послушание Той ни завеща като верен залог за нашето „вечно спасение“ (Евр. 5:8-9). Той дойде между нас изпълнен „с благодат и истина“ (Йоан. 1:14), с изгаряща Го ревност по Дома и делото на Неговия и наш Небесен Отец (вж. Йоан. 2:17). И макар и смирен пред волята на Отца, Той „поучаваше като такъв, който има власт“ (Мат. 7:29). Тази ревност и безкомпромисност по отношение на Божията воля и нейното осъществяване в света също ни завеща, за да бъдем ние достойни и верни „чеда Божии“ (Йоан. 1:12), „наследници Божии“ и „сънаследници на Христа“ (Рим. 8:17).

Най-много от всичко обаче ние трябва да възприемем и оценим истината, че Господ се роди и стана човек, за да свидетелства за безкрайната Божия любов към човека (1 Йоан. 4:9-10), защото Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4). Тази божествена и богоподражателна любов Господ не само ни завеща, като най-верен белег за принадлежността ни към Него и Неговата Църква (вж. Йоан. 13:35), но и ни заповяда като Своя заповед към всекиго от нас: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго“ (Йоан. 13:34). Тази е най-важната Негова заповед към нас – заповедта, която трябва да спазваме с най-голямо усърдие, защото в нейното съблюдаване постигаме и най-високото богоподражателство, на което сме способни.

Тази християнска любов има най-различни изражения, но единственото постоянно свидетелство и признак за нея е това, че тя е деятелна любов – любов, която не е на думи, а на дела: „… гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте“ (Мат. 25:35). Днес – в деня на Христовото Рождество, когато Божият Син идва в нашия свят заради всички нас, Църквата с особена настойчивост припомня тъкмо за това. Нека показваме тази любов с делата си – не само в този благословен ден, но и във всички дни от нашия живот! Нека мислите и действията ни постоянно да бъдат насочени към всички онези около нас, които са в нужда или в беда, изоставени или отхвърлени от обществото, страдащи от едно или друго физическо или духовно страдание! Само тогава ще можем истински и достойно да посрещнем Богомладенеца в нашите сърца и с чиста и светла радост да празнуваме този свят празник.

Човешкото страдание и болката са навсякъде около нас. Те ни заобикалят от всички страни и настоятелно ни призовават към онова състрадание и милосърдие, което пръв ни показа Богочовекът Христос. Като Негови ученици, членове на Неговата Църква, именуващи се с Неговото име, ние сме призвани от Господа с всичките си сили и според възможностите си да проявяваме милост и подкрепа за всички страдащи и нуждаещи се. От нас се очаква да бъдем и милосърдни, както и Небесният наш Отец „е милосърден“ (Лука. 6:35-36). Тогава и Раждащият се днес във Витлеем Младенец ще е в нас и с нас във всички дни и години на земния ни живот и ще ни укрепва с божествената Си благодат.

Светлината, изгряла в нашия свят с Неговото Рождество, свети и днес. Той е и остава с нас навеки (вж. Мат. 28:20), като и до днес продължава да ни напомня, че ние сме „солта на земята“ и „светлината на света“ (Мат. 5:13-14). Да бъдем достойни за Него и за високото си призвание! Да не се грижим само за собственото си благополучие, но да обърнем взор към човека до нас, към неговото страдание, и като съзрем в него Самия Христос, имайки всякога пред очи дивното Божие милосърдие към нас, да му подражаваме според силите си! Нека нашето милосърдие и жертвена, христоподражателна любов към ближния бъдат и истинско благовестие не само със слово, но и с дело. Тогава и божественият Младенец, чието Рождество честваме днес, ще посети сърцата и домовете ни, ще ни съгрее със Своята божествена любов и като ни възлюби докрай (вж. Йоан. 13:1), ще пребъде с нас навеки като в Свое възжелано „жилище“ (Йоан. 14:23).

Отечески поздравяваме с Христовото Рождество всички чеда на светата ни Църква, в пределите на Родината ни и далеч от нея, благопожелавайки крепко здраве, мир и благодат от Господа!

Любовта и милостта на Родилия се днес Богомладенец, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Честито Рождество Христово!