И бързите кредити, и необслужваните задължения бързо растат

И бързите кредити, и необслужваните задължения бързо растат
A A+ A++ A

След затишието през 2020 г. - първата година на пандемията, тегленето на бързи кредити през последните месеци силно е нараснало. С това обаче нараства и броят на необслужваните заеми, показва статистиката на БНБ за фирмите, специализирани в бързи кредити.

Най-голям е ръстът при заемите със срок на връщане до 1 година - почти 40%. В края на септември тези кредити достигат 888.6 млн. лв. - с 250 млн. лв. повече от септември м.г., а в сравнение с второто тримесечие на тази година, увеличението е с 12.1% (95.8 млн. лв.).

Вземанията по кредити със срок на връщане от 1 до 5 години са за 831.8 млн. лева, което е с 10% повече от преди година, а тези с над 5-годишен матуритет са 1.486 млрд. лв и при тях ръстът е 8%.

Общо в края на септември вземанията на дружествата за бързи кредити, са 3.488 млрд. лв. (2.7% от БВП), което е с 16.5% повече отпреди година.

Бързи кредити основно теглят домакинствата. Въпреки значително по-високите лихви в сравнение с банковите потребителски заеми, те са търсени от граждани, които заради лоша кредитна история или заради това, че не работят на постоянен трудов договор, нямат достъп до банково финансиране. Тъй като на тези потребители се гледа като на високорискови, лихвите, които фирмите за бързи кредити, им предлагат започват от 16-17% годишно и в много случаи достигат до законовия таван от 50%.

Прави впечатление, че през тази година значително е нараснал делът на бързи кредити, изтеглени от фирмите - до 22%, като предни години е бил под 20%. В края на септември фирмените бързи кредити достигат 769.6 млн. лв., което е увелиение от близо 32% в сравнение със септември 2020 г. 

На фона на нарастващото търсене и предлагане на бързи кредити, статистиката на БНБ показва, че расте и размерът на необслужваните заеми, отпуснати от дружествата за кредитиране. В края на септември размерът на необслужваните заеми е достигнал 281.1 млн. лева - с 26% повече (58.6 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2020 г. 

Наблюдава се и друга тенденция на пазара за бързи кредити - в последните месеци потребителите теглят все по-големи суми. Това може да се обясни с инфлацията - повсеместното поскъпване на стои и услуги увеличава разходите на домакинствата, а отам и нуждата от финансиране. По данни на едно от дружествата, специализирано в кредитиране - БНП Париба Лични финанси, средната изтеглена сума за ремонт на дома е нараснала с около 7% в последните шест месеца до 9 026 лева, за покупка на употребяван автомобил – с 6.5% до 9 154 лв., а за пари в брой – с 15.3% до 5 718 лв.

Ремонт на дома, покупка на кола на старо и нуждата от пари в брой са трите най-чести причини хората да прибягват до бързи кредити.

През последната година расте търсенето на заеми за покриване на други стари задължения. При това се увеличават значително и сумите, които се теглят в тези случаи, защото освен да изплатят стари заеми, потребителите искат да си оставят и известна сума в брой за други разходи. През последните 6 месеца е отчетен 14% ръст на средната сума на заявленията за кредити за обединяване на задължения – от 9 582 лв. в началота на годината до 10 890 лв. към момента, посочват от БНР Париба Лични финанси. Така месечната вноска нараства до средно 330 лв. при 250 лв. за останалите им потребителски кредити.

Във втората година на пандемията се наблюдава значителен спад на размера на заемите, теглени за семейни почивки, и това е обяснимо с ковид-ограниченията за пътуване – от средно 7014 лв. преди година до 4 395 лв. в последните месеци на 2021. В същото време вероятно отново заради пандемията се увеличава делът на кредитите за покриване на разноски по лечение, както и сумите по тях - средно до 5810 лв. при 5067 лв. преди година.

Мила Кисьова, "Сега"

#бързи кредити #ковид пандемия

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Финанси
Последно от Финанси

Всички новини от Финанси »